Болестта на Хашимото представлява автоимунното разстройство, причинено от имунната система, която атакува здрави тъкани. В този случай води до смъртта на клетките, произвеждащи хормоните на щитовидната жлеза. Заболяването обикновено води до намаляване на производството на хормони. Достига се до състояние наречено хипотиреоидизъм.
Рискови фактори за развитие
Болестта на Хашимото е до 10 пъти по-често срещана при жените, отколкото при мъжете. По-често се развива между 30-50-годишна възраст, въпреки че може да се прояви и през тийнейджърските години. Рискът от развитие на състоянието се увеличава при фамилна обремененост – други членове на семейството са диагностицирани със заболяването.
Подобно на други автоимунни заболявания, може да бъде предизвикано от редица инфекции. Спекулира се, че прекомерният йод отключва болестта на Хашимото и други видове заболявания на щитовидната жлеза. Изследванията откриха връзка между излагането на радиация и болестта на Хашимото. Болестта е често срещана при тези, които са били изложени на радиация за лечение на злокачествени новообразувания. Освен това, това е често срещано при хора, изложени на радиация от ядрени събития. Има по-голяма вероятност за развиете болестта на Хашимото при налични вече други автоимунни заболявания:
Целиакия;
Системен лупус;
Ревматоиден артрит;
Синдром на Съогрен;
Диабет тип 1.
Симтоми на заболяването
Проблемите обикновено се развиват бавно, често в продължение на няколко години. В началото може едва да се забележат симптомите като умора и наддаване на тегло, но тъй като метаболизмът продължава да се забавя, може да развият по-очевидни проблеми. Включват умора, повишена чувствителност към студ, запек, суха кожа, покачване на тегло, подпухнало лице, дрезгав глас, груба коса и кожа, мускулна слабост, менструални нарушения, изтъняване на косата, забавен сърдечен ритъм, депресия и проблеми с паметта.
Хипотиреоидизъм при деца и юноши - имат симптоми, подобни на тези при възрастни. Но се наблюдават и по специфични такива - забавен растеж, който води до нисък ръст, забавено развитие на постоянните зъби, забавен пубертет и умствено развитие. Освен посочените симптоми, важно е да се установи наличието на фамилна обремененост, съпътстващи автоимунни заболявания.
Хипотиреоидизъм при кърмачета - повечето бебета, родени без щитовидна жлеза или с жлеза, която не функционира правилно, нямат симптоми веднага. Но ако хипотиреоидизмът не бъде диагностициран и лекуван, симптомит се появяват. Те могат да включват - проблеми с храненето, недостатъчен растеж, слабо наддаване на тегло, запек, намален мускулен тонус, суха кожа, дрезгав плач. Когато хипотиреоидизмът при кърмачета не се лекува, дори леките случаи могат да доведат до сериозни проблеми с физическото и умственото развитие. В България състоянието е включено в задължителния неонателен скрининг.
Усложнения
Развитие на гуша - уголемяване на щитовидната жлеза. Тъй като производството на хормони на щитовидната жлеза намалява поради болестта на Хашимото, щитовидната жлеза получава сигнали от хипофизната жлеза да произвежда повече хормони. Това прекомерно стимулиране води до появата на гуша. Голямата гуша може да повлияе на външния вид и да попречи на преглъщането или дишането.
Хипотиреоидизмът може да доведе до лоша сърдечна функция - уголемено сърце и неправилен сърдечен ритъм. Също така да доведе до високи нива на холестерол с липопротеини с ниска плътност (LDL), който е рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и сърдечна недостатъчност.
Депресията или други психични разстройства могат да се появят в началото на болестта на Хашимото и могат да станат по-тежки с течение на времето. Поява на периферна невропатия - причини болка и изтръпване на ръцете и краката.
Сексуална и репродуктивна дисфункция - при жените хипотиреоидизмът може да доведе до намалено сексуално желание, неспособност за овулация и нередовна менструация. Мъжете с хипотиреоидизъм може да имат намалено либидо и еректилна дисфункция.
Хипотиреоидизмът по време на бременност може да увеличи риска от спонтанен аборт или преждевременно раждане. Бебетата, родени от жени с нелекуван хипотиреоидизъм, са изложени на риск от намалени интелектуални способности, аутизъм, забавяне на говора и други нарушения в развитието.
Хипотиреодизмът може да доведе до микседемна кома - животозастрашаващо състояние, когато хипотиреоидизмът не се лекува дълго време. Микседемната кома може да бъде предизвикана от медикаменти, инфекция или друг стрес върху тялото. Неговите симптоми включват силна непоносимост към студ и сънливост, последвани от изключителна липса на енергия и след това загуба на съзнание. Микседемната кома изисква спешна медицинска помощ.
Поставяне на диагноза
Физикалното изследване включва – измерване на пулс и артериално налягане, палпация на щитовидната жлеза, характеристика на кожата, шийни лимфни възли, изследване за отоци и изливи, физическо и нервно-психическо развитие при децата. От лабораторните изследвания се назначават – тироид стимулиращ хормон(ТСХ), трийодтиронин(Т3), тетрайодтиронин(Т4), антитела срещу щитовидната жлеза, ехография на щитовидната жлеза и липиден профил.
Лечение
Стандартното лечение при недостатъчна продукция на щиточвидни хормони е терапия с левотироксин. Препоръчва се да се приема сутрин на гладно, преди закуска, отделно от други лекарства и добавки. Много медикаменти могат да повлияят на лечението с левотироксин и да наложат корекция в дозата му. Дозирането е индивидуално и зависи от възраст, пол, телесно тегло, етиология на хипотиреоидизма, клиничен статус, придрущаващи заболявания, изходното и таргетното ниво на тиреоид стимулиращ хормон.
Puls.bg
АМФ
--135.jpg)
--135.jpg)
