Роси Савова е родена през 1958 г. в Берковица. Завършила е начална педагогика във Великитърновския университет. Дълги години живее в Севлиево. Там работи като учител, била е председател на литературен клуб и член на редакционен екип на заводски вестник. По-късно идва в Козлудуй и работи като начален учител. Живее в атомния град и днес. Роси пише стихове, разкази, хайку, сенрю, танка, хайбун, апева, детски стихове и пиеси, приказки. Редактор и коректор на поезия и проза. Съставител и редактор на сборниците „По следите на козлодуйските думи“ 1 и 2. Издала е книгите „Вълшебства“, 2008; „Въглени за късна есен“ 2014 и „Плетеница от мигове“ 2020. Участва като автор в алманах „Бразди“- Севлиево; „Под лъчите на слънцето“ - Враца; „Нарисувай ми любов и вино“; „Думите“ и други. Носител е на различни отличия и награди за поезия и проза през годините. Нейни стихове са преведени на украински, френски и руски език. Има публикации в сайта за култура на българската общност в Чикаго и в литературни сайтове. Председател е на Конфедерацията на българските писатели клон Козлодуй и на ЛК „Нашето слово“ към НЧ Храм-паметник „Христо Ботев – 1879“ - Козлодуй.
За себе си казва, че е обикновен човек със своите човешки слабости и не винаги подозирани силни страни. Научила е на писмо и четмо стотици деца и дълбоко в сърцето си вярва, че е успяла да ги накара да разберат значението на труда и знанията, да ги приучи да мислят самостоятелно и да ги възпита да бъдат добри и отговорни хора.
И днес Роси сънува, че влиза в класната стая и застава пред очакващите любопитни детски очи... Радостна е, че нейните малки любопитни ученици, вече са пораснали и я помнят с добро, поздравяват я и споделят с нея хубавите си емоции.
Да бъде в класната стая и да дарява децата със знания е едната страна от живота на Роси, писането е другата - най-личната и съкровената, която години наред вървяла успоредно с професионалната.
Днес тя е председател на Литературен клуб "Нашето слово", създаден през 2004 г. към Дом на енергетика, Козлодуй. Освен литературни четения и представяне на автори и книги, се организират и провеждат литературни конкурси през 2004 г. и 2005 г., „Радецки – Вчера. Днес ... Утре?“ през 2006 г. и „Поколенията за Ботев“ през 2007 г. През 2008 г. клубът преустановява дейността си.
През 2022 година е възроден, но вече като част от дейността на читалището. Провеждат се тематични четения и срещи, пред обществеността се представя творчеството на членовете на клуба.
„Издадохме сборник „По следите на козлодуйските думи“ 1 и 2 и сме един от организаторите на литературните конкурси „АЕЦ – история и бъдеще наше“ 2023 г. и „АЕЦ „Козлодуй“ – 50 години енергия за чиста природа“ през 2024 г. Предстои издаване на сборник с отличените конкурсни творби. Двете си нови книги посвещаваме на 145-годишнината на читалището и 50-годишния юбилей на Първа атомна.“, казва Савова.
За своето творчество казва, че е творчество на момента.
„Пиша за това, което в дадения момент усещам. Раждането на стиховете е като дишането – непреодолимо и неизбежно. Харесва ми да събирам думи, които се обичат и да влагам други между редовете. Лирическият герой, често е човекът, в творбите ми присъстват природата, родината, семейството, любовта, приятелството. Понякога, прочитайки старо стихотворение, не си спомням какъв е бил поводът то да се появи на бял свят. Определено нещо е почувствано или съпреживяно... Обичам да пиша от първо лице, но това съвсем не означава, че ситуацията се е случила с мен самата, а че съм усетила докосване някъде там, отляво. Нещо е трепнало и ме е предизвикало. Това е като дуел, който животът ми обявява и трябва да го приема. Представете си, че вървите по пътя и срещате куче. Усмихвате му се, подвиквате, давате му къшей хляб. Кучето врътва доволно опашка и тръгва след вас – добродушно, всеотдайно и сякаш завинаги. До следващия завой. Тогава се обръща и побягва в друга посока. Прибирате се у дома и се замисляте на тема „раздяла“. Сядате и пишете за приятелите, които са ви безрезервно верни, или които предателски са ви изоставили. И написаното звучи толкова правдоподобно, че всеки читател ще изпита завист или съжаление към вас. А поводът за сюжета е просто среща с куче. И асоциация.“, разказва Роси.
Според нея поетичните книги не се пишат.
„ Те се раждат, когато усетиш, че има какво да кажеш и да го споделиш с читателя. Животът е толкова емоционално, пъстър, променлив и вълшебен, прилича на плетеница от преживявания, спомени и мечти. А когато си скътал всичко това като малки въгленчета дълбоко в сърцето си, ще го разравяш през житейската си есен и то ще те стопля. Ето така се появиха моите три стихосбирки - „Вълшебства“, 2008; „Въглени за късна есен“, 2014 и „Плетеница от мигове“, 2020 г.“, споделя поетесата.
Тя е убедена, че поезията е като любовта – тлее някъде дълбоко в сърцето и чака подходящия момент да се появи и да блесне. Въпреки сивото ежедневие понякога. Или точно поради това, че сивотата е превзела очите ни, а душата търси светлина.
„Понякога, обезверени, хората казват, че не е време за поезия. Всъщност дали има или не подходящо време? Според мен който има очи и душа за нея, ще я усети, ще я намери.“, смята авторката на „Вълшебства“-та.
През последните месеци тя работи по подготовката на сборник с къси форми – хайку, хайбун, апева. Детските стихове, приказки и гатанки също чакат да влязат в „книжни телца“. Най-интересният й проект обаче е съвместна книга с белетристиката на съпруга й Савчо Савов.
„А и „ковчежето“ със стихове се пълни…“, споделя Роси.
Заедно със своите неща, Роси работи и по проекта за сборник с творби на местни автори.
„Идеята за издаване на книга с творбите на автори от Козлодуй и района възникна съвсем спонтанно на една от творческите ни срещи през 2022 година. В литературен клуб „Нашето слово“ има автори, издали по една, две или повече свои книги, а редом с тях - и любители на литературата, които пишат от душа и сърце, но само за себе си или за своите приятели. Те никога не бяха публикували свои творби. Така през 2023 година се поздравихме с успешното издание на сборника „По следите на козлодуйските думи“, спомня си авторката.
Но общото начинание не спряло тук. То сякаш сплотило още повече хората от литературния клуб, вдъхнало им вяра и кураж и през миналата година издали втори сборник - „По следите на козлодуйските думи – 2“, който е продукт на издателство Медиа груп, Враца.
„Той е доста по-различен и като концепция, и в сюжетно отношение, и като жанрово разнообразие. Книгата съдържа стихове, разкази, есета, импресии, литературно-критически студии, епиграми, фентъзи-разказ, стихове и приказки за деца. Символиката в заглавието на сборника изпъкна още по-красноречиво, защото по следите на козлодуйските думи тръгнаха наши приятели, които сме увлекли с ентусиазма си и са готови по нестинарски да преминат през живите въглени на българската литература, дори и да се опарят (казано метафорично). Сборникът е разделен на три основни части – „Нашето слово“ – с автори от Козлодуй, „Приятели на „Нашето слово“ – с автори от 3 творчески формации от Горна Оряховица, Враца и Кнежа и „Още приятели“ – 11 поети и писатели от София, Русе, Видин, Търговище, Кюстендил, Пазарджик, Берковица, Враца, Ботевград и Варна. Това беше ценна промяна в първоначалния замисъл и сме щастливи, че успяхме да се справим с предизвикателството. Книгата „По следите на козлодуйските думи – 2“ посветихме на 145-годишнината на читалището в Козлодуй. Тя е разпространена в много библиотеки в страната и е предоставена на читателите в редица градове.“, казва Роси Савова.
В момента литературният клуб събира материали за новия сборник - „По следите на козлодуйските думи – 3“. Броят на авторите, желаещи да се включат, набъбва с всеки изминал ден, а до крайния срок има още време. Няколко литературни клуба вече са изпратили произведения за колективно участие. В този сборник ще има специално място за училищата в Козлодуй чрез разкази за историята и развитието им, представени от талантливи учители и ученици. Специално сформираният редакционен екип си е поставил амбициозната задача новият сборник да излезе от печат през май.
А освен в думите, Роси е влюбена и в цветята. Цветарството и градинарство са нейното хоби.
„Това, което е свързано с природата и земята ми дава нужната емоционална връзка между поезията и истинския живот.“, каза Роси.
Тя живее с един девиз – „Искам ли, мога! Не познавам израза "Не мога".
Румяна Георгиева
