Сирни Заговезни, познат като Сирница или Сиропустна неделя, се отбелязва в последната неделя преди началото на Великия пост. Това е време, в което хората за последен път се наслаждават на сирене, яйца, мляко и млечни продукти, които са забранени по време на постите. Празникът се чества точно 7 седмици преди Великден.
Този ден има дълбоки корени в българската традиция и съчетава религиозни и народни обичаи, които са запазени през вековете.
Семейството се събира на богата трапеза, която напомня на празничната вечеря на Бъдни вечер. На масата се поднасят разнообразни ястия, сред които сирене, яйца, вита баница, печена риба, бяла халва с орехи или фъстъци, вино и ракия. Вечерята е символ на последното обилно хранене преди строгия пост.
Прошката
Една от най-важните традиции на празника е ритуалът на взаимната прошка. Най-младите членове на семейството първи искат прошка от най-възрастните, а след това възрастните искат прошка от по-младите, което подчертава значението на помирението и единството в семейството.
В различни региони на България празникът е известен и като Прошка или Прочка. Прошката носи душевно пречистване и създава хармония в отношенията между хората.
Традиционен обичай е кумците да посещават кумовете си, а кръщелниците – своите кръстници. Те носят дарове като погача, баница и вино, с които изразяват своята благодарност и почит. В замяна получават яйца или малки подаръци, като също така искат прошка. Тази практика укрепва семейните и духовните връзки и се смята за важна част от празничния ден.
През последните години към традиционните дарове се добавят и лимони или портокали, които символизират здраве и благополучие.
Един от най-интересните обичаи на този ден е „хамкането“.
Парче бяла халва или варено яйце се връзва с червен конец и се завърта над масата. Всички участници с ръце, поставени на гърба, се опитват да хванат парчето само с уста. Обичаят носи веселие и символизира благополучие и здраве.
Паленето на огньове е съществена част от празника.
Огньовете, наричани сиреници, символизират пречистването на околната среда и изгонването на злите духове. Хората прескачат пламъците, вярвайки, че това ще ги предпази от болести и ще донесе здраве и късмет.
В някои региони се практикува и въртенето на огнени факли от слама. Освен сирениците, палят се и други видове огньове като ойлалия (каче с катран), оратници (разцепени дървета със слама) и оруглици (кошове, намазани с катран).
Сирни Заговезни е празник, който съчетава духовна чистота, помирение и обновление. Той ни напомня за значението на прошката, връзката с природата и силата на общността. Древните обичаи, съхранени през вековете, ни показват как вярата и ритуалите укрепват социалното и духовното единство.
СИТ
