История и произход на Трифон Зарезан
Трифон Зарезан е един от най-важните народни празници в България, свързан с празнуването на светеца Трифон, който се счита за покровител на лозарите и винопроизводителите. Празникът, който се чества на 1 февруари, е особено популярен в лозаро-винарските райони на страната и носи със себе си традиции, обичаи и вярвания, които са се съхранили през вековете.
Трифон Зарезан има корени в древноримската и византийската култура, но с времето се е адаптирал към българските обичаи и религиозни вярвания. Свети Трифон е известен като лекар и чудотворец, който помагал на хората, като изцелявал болести, а също така е свързан с лозарството. В българската народна традиция той се смята за закрилник на лозята, а самото наименование „Зарезан“ идва от думата „зарязване“, която означава рязане на лозите. Празникът е тясно свързан с подготовката на лозята за новия сезон, като символизира началото на новата реколта.
На Трифон Зарезан лозарите извършват обичая „зарязване на лозята“, като се започва с рязането на лозите, за да се стимулира растежът и плододаването им през новата година. Празникът обикновено започва с ритуално вино и благословия на лозята. На много места в страната лозарите пеят песни, разменят се благопожелания за добра реколта и се изпълняват обичаи, които трябва да донесат плодородие и здраве.
Възможно е на този ден да се организират и големи веселби, където участниците обикновено изпълняват народни танци, пеят песни и се насладят на вкусни ястия и вино. Обичайно се извършва и освещаване на новата реколта вино, която ще се консумира през годината.
„Зарязването на лозите“ е най-важният ритуал на Трифон Зарезан. Лозарите нарязват лозите в знак на грижа и уважение към тях, като се стремят да извлекат най-доброто от тях през новата година. В някои райони на България се вярва, че ако лозарят не спази традицията и не зареже лозите, той ще бъде наказан със слаб урожай.
Много от традициите свързани с Трифон Зарезан също се обвързват със символиката на виното и лозята като източник на плодородие. Лозите и виното са се възприемали като дарове от Бог, а празникът е начин за благодарност и почит към тях.
Днес Трифон Зарезан продължава да бъде честван с много ентусиазъм и уважение. Виното е не само част от традиционните ритуали, но и важен елемент от социалния живот на българите. В съвременния контекст празникът се празнува не само в селата, но и в градовете, особено в лозаро-винарските региони. Винопроизводителите организират дегустации, а ресторанти и заведения често предлагат специални менюта, свързани с този ден.
Трифон Зарезан е важен не само за лозарите, но и за цялото българско общество, като напомня за дълбоката връзка между традицията, земята и трудолюбието на хората, които отглеждат лозята и произвеждат виното.
Вярвания от Северозапада
В Мизия разказват една интересна история за Трифон Зарезан. Някога, през студената зима на февруари, един стопанин на име Трифон решил да отиде и да реже лозето си. Хората в селото му се чудели и дори се подигравали с него, защото по това време никой не работел в лозята. Обаче, когато дошла есента, точно лозето на Трифон дало най-много и най-хубаво грозде. Всички били удивени и започнали да се замислят дали и те не трябва да започват рано с работата, преди да е станало твърде топло. Оттогава всички започнали да следват примера на Трифон и да режат лозята си по същия начин. А Трифон, като човек, който започнал нова традиция, бил наречен Зарезан, и празникът му останал да се чества и до днес.
В Зверино Трифонците се честват три поредни дни. Първият ден е посветен на лозята и гроздето, вторият – на царевицата и житото, а третият – на меурете (пашкулите). През първия ден, стопаните на лозята, заедно със свещеника, още преди обяд се отправят към Калугерово. Те спират на Кръсто, близо до Церо, на оброчището. Свещеникът първо преминава и поръсва лозята наоколо със светена вода, а след това всеки стопанин отива до своето лозе, за да го зареже. След рязането полива лозята си с вино и благославя. След този ритуал всички се събират за обща веселба. По пътя обратно от лозята играят ръченица. На втория ден в Зверино обръщат внимание на времето. Ако е облачно или мъгливо, но после се разясни, това е знак, че годината ще е добра за царевицата и житото, а реколтата ще бъде изобилна. На третия ден, ако времето е слънчево и приятно, това се приема за знак, че пашкулите на копринените буби ще бъдат здрави и ще се обработват по-лесно.
В Игнатица “зарезват лозята, фръгат по тех овес и вино и ходят на манастира”.
В Паволче казват, че „колко прачки ше зарежеш – толко люти грозде ше изнесат от това лозе”.
В Софрониево вярват, че ако на Трифон Зарезан денят е слънчев и „мечката си види сянката“, то след шест недели ще настъпи лошо време и слънце няма да има. В Люти дол пък имат друго вярване – ако на този ден вали сняг, това ще доведе до добро плодородие на зърното, а ако е слънчево, гроздето ще бъде „чисто“ и няма да загнива.
В Мизия и Руска Бяла използват червен лук за гадаене на плодородието. В нощта преди празника се вземат няколко люспи червен лук, обелват се и във всяка се поставя щипка сол. Всяка люспа е наречена за различна култура, като жито, боб, царевица, тикви, слънчоглед и коноп. На сутринта се проверява в коя люспа солта се е разтопила и събрала най-много вода – именно от тази култура ще бъде най-добрата реколта през годината.
