Гостлектор на Средно училище “Васил Кънчов” бе Дани Генов по повод патронния празник на училището. Капитанът на “Ботев” сподели, че от малък мечтае да се занимава с футбол и пътят му в кариерата е предначертан именно от следването на тази мечта.
Дани Генов тръгва от “Септември” София, когато е на 10 години. Преминава през “Ком” Берковица, където се калява като характер и се уверява, че може да стане професионален футболист. Благодарен е, че е футболист на “Ботев” Враца и че кариерата му е свързана с този отбор, където освен като футболист се е изградил и като човек. Дани Генов призова учениците да мечтаят, за да се стремят да сбъдват мечтите си и това да ги води напред.
Срещата започна с кратка ретроспекция за историята на “Ботев” Враца, която направи господин Марко - директорът на училището, и благодари на капитана за отзоваването.
А ето и въпросите на учениците.
Кой е най-красивият Ви и паметен гол за “Ботев” Враца?
Най-красивият ми гол е срещу “Ботев” Пловдив, вкаран с невероятно красиво воле. А паметният мач, който няма да забравя, е на “Герена” срещу “Левски”, завършил 3:1 за “Ботев”. Такива победи са винаги много мотивиращи и носят освен увереност, но и много голяма отговорност, защото изискват да се поддържа ниво, за да се гарантират и бъдещи успехи.
Тренировките трудни ли са за един футболист от висшата лига?
Да, със сигурност обаче са и интересни. Могат да научат на много качества и наистина изграждат човека. Не очаквайте да бъде лесно, защото всеки успех изисква лишения, жертви и компромиси.
Какъв е режимът Ви на хранене?
Основно гледам в менюто си задължително да имам плодове и зеленчуци и месо. Сутрин се храня най-вече с лека зеленчуково-плодова храна, за да ми е по-леко и да съм физически издръжлив. Пиенето на вода същи е много важно. Пример за мен са него Роналдо и Джокович. Те показват, че годините нямат значение, ако човек се храни здравословно, балансирано и с качествена храна, защото тя е гарант за дълголетие.
Лесно ли е да си капитан на отбор и какъв е пътят на успеха?
Капитанската лента е не само знак на ръката, но и отговорност, защото трябва да си мотиватор, да подкрепяш отбора във всеки един момент. Но важното е да изживеете детството си, да използвате спорта като удоволствие и да сте отдадени. Да вярвате в себе си, защото това е най-важното в нелекия път към кариерата.
Какво е усещането да се раздадеш в мача, а да загубиш?
Загубата е начин да продължиш напред, да я възприемеш като поука, за да не се повтарят грешките. Самокритичността също е важна – трябва да видиш вината в себе си. Всички в отбора са еднакви и никой няма вина, но в съблекалнята винаги има леки неразбории. Критиката обаче е градивна.
Как ще коментирате многото чужденци в отборите, не само в големите клубове, но и в “Ботев”?
Чужденците в БГ футбола също е деликатен въпрос. “Ботев” е изградил много футболисти, но има и сривове, които се отразяват зле на всички – и на фенове, и на футболисти. Чужденците са явление във футбола, но усещането е по- различно. Те идват, за да използват трамплина за по-класни отбори. Липсата на държавна политика е основният проблем. Децата се разочароват и се отказват, лично аз бих искал повече българи да играят на терена.
Как понасяте тренировките всеки ден?
Тренировките са доста тежки и интензивни – между 60-90 мин. Но трябва да сме отдадени на спорта. Спортът изгражда, футболната кариера е кратка и е много важно да се поддържа форма с качествена храна и режим.
Има ли ли сте тежки контузии и как се възстановявате?
Тежки контузии нямам, но по принцип това е най-неприятното нещо за един спортист. Нужни са характер и стабилност, за да могат да се преодолеят всякакви травми.
Кои са идолите Ви от детството?
Роналдиньо и Зидан са идолите ми от детството, а сега са Джокович и Роналдо. Те са пример, както вече споменах, за постоянство и висок професионализъм, разбира се.
Какво определя играта на “Ботев”, когато играе срещу големи и не толкова големи отбори?
ЦСКА е най-трудният ни опонент, който досега не сме побеждавали от няколко години. Но няма значение отборът - победата винаги трябва да е цел, играта трябва да е на ниво, отговорността е много голяма, за да не се разочароват както феновете, така и самите футболисти.
Кой е любимият Ви отбор и кой е любимият Ви момент с него?
Любимият ми отбор е “Ботев” Враца, без съмнение. А моментът е срещу “Марек” Дупница, заради подкрепата на публиката. Победите над “Лудогорец” и “Левски” също носят страхотна удовлетвореност.
Как бихте тренирали децата, ако станете треньор?
Това е следващата ми цел - да се занимавам именно с деца. Изисква се преди всичко отдаденост, отговорност и дисциплина. Младите трябва да дават всичко от себе си, да са пример и да имат силен дух. Много бих искал да тренирам деца, въпреки предизвикателствата.
В края на срещата Дани Генов отправи много ценни съвети на кънчовци:
стриктно спазване на режима, отговорност, дисциплинираност, уважение към отбора и към треньора.
