Новоткрити археологически находки и неизвестни досега на науката обекти около поречието на река Дунав бяха представени в двудневната Национална научна конференция DACIA RIPENSIS (Крайбрежна Дакия), чийто домакин бе Историческият музей в Лом. Научният форум бе в памет на археолога и общественика Валери Стоичков – вдъхновител и основен двигател на проучването и представянето на крепостите „Алмус“, „Помодиана“ и изследовател на Крайбрежна Дакия. Валери Стоичков напусна нашия свят преди година.
Под председателството на проф. д.и.н. Румен Иванов, своите научни съобщения и доклади за проучванията на „Бонония“, „Рациария“, Орсоя, Расово, „Алмус“, поречието на река Лом, археологически обекти около Козлодуй, Плевенско и Ловешко представиха професори, доценти, доктори на историческите науки и докторанти от Националния археологически институт с музей при БАН, Института за балканистика с център по тракология, Софийския университет "Св. Климент Охридски", УНИБИТ, Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и М етодий", Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и регионалните музеи в Русе, Шумен, Плевен, Ловеч.
60 исторически обекта са регистрирани при изпълнението на проекта „Провеждане на теренно археологическо издирване на територията на община Лом", съобщи гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН. Проектът се финансира от ПРСР и е реализиран с подкрепата на МИГ-Лом и Община Лом.
Преди теренните проучвания по този проект в археологическата карта на България на територията на община Лом бяха регистрирани едва 14 обекта, а сега са 60. Някои от тях са сравнително запазени, но много са силно нарушени от интензивна иманярска дейност през годините.
Археологическите обекти са концентрирани на територията около южния бряг на река Дунав и двата бряга на река Лом .
Най-старите се отнасят към ранната бронзова епоха (края на IV хил. пр. Хр.), които имат ясна концентрация в блатистите терени северно от селата Добридол, Сливата и Орсоя. Тук се намира и известният Орсойски некропол от късната бронзова епоха. Според д-р Живков при издирванията е възможно да са локализирани сегменти от римския Дунавски път. Основна част от откритите обекти се отнасят към римската и късноантичната епоха.
Изненадващо голям е броят на селища от времето на Първата българска държава, датирани в границите на IX -X в.,за които досега липсваше информация в научната литература.
СИТ
.jpg)
