Радина започва професионалния си път като журналист и водещ на предавания в БНР в средата на 90-те години. Силата да достигнеш с посланията си до хиляди хора чрез ефира на обществената медия я убеждава, че да говориш си заслужава, стига да имаш значима кауза, която обществото да разпознае като своя. Така, стъпка по стъпка, и под диктата на житейски обстоятелства, у Радина Велчева се заражда идеята за създаване на фондация, основана на принципа „от хората за хората“. Случайно или не, през пролетта на 2007 г. на празника на Благата вест – 25 март, идва юридическото решение за регистрация на фондация с краткото и ясно име „Искам бебе“. За първите три години от работата на Фондацията са родени над 2 500 бебета. Сега, 17 години по късно, броят им е доста по-голям. Радина работи като мениджър в тъканна банка за стволови клетки.
Как партнирате с общините? Тук в Северозападна България доста администрации Ви подкрепят и имат общински фондове, с които финансират ин витро процедури.
За фондацията това е много важно. От 2008-ма година има лавинообразен ефект в подкрепа на общините. Имат техни общински програми, някои от тях даже не са създадени от „Искам бебе“. Кметовете си общуват, виждат ползата и някак един от друг се заразяват. С Бургас партнираме много добре. В момента най-активна е Варна. Там отделят около половин милион за ин витро процедури на семейства. В Благоевград също има голям бюджет – около 300 000 лева. Тук в Северозападна България общините също са активни. Бюджетът е по-малък, но за нас е важно, че работят в тази посока. Това, което наблюдавам е, че тук в този район хората по-малко говорят за проблема. Може би се дължи на това, че живеят в малки населени места, притесняват се. Все още го има срама. Останало е от едно време, че когато имаш проблеми и поради някаква причина не можеш да имаш деца по нормален път, ти си срам за рода, за семейството. Но всичко това се бори с говорене, с публичност, с изяви, за да има спокойствие и яснота, че не си сам, че има хиляди като теб.
Къде откривате пропуски в системата?
При нас за 17 години са минали на консултации над 5 000 семейства. Имаме и много индивидуални консултации. Средно за една година около 500 двойки се обръщат към нас за помощ – информационна, финансова. Лично аз смятам, че най-големият луфт е в информацията. Семействата не знаят от къде да тръгнат. Да, установили са проблема и от тук накъде, при кого, с кого…Радвам се, че Фондация „Искам бебе“ изгради доверие и толкова много хора се обръщат към нас. Имаме в 47 града активни координатори.
Всички ли сте доброволци?
Да. Абсолютно всички. От София, до последния малък град, в който работим, имаме само доброволеци. Много е странно и много хора, институции ни се чудят как успяваме, защото сме се доказали, че сме сериозна организация с голям стаж. Ами, ей така го правим – с много сърце. Може би ни помага това, че всички ние имаме бебета ин витро и знаем колко е важно да имаш подкрепа, да имаш човек, на когото да споделиш и който да те насочи.
Фондация Искам бебе е създадена от Радина Велчева и Деси Райчева. Основните цели на организацията е да подкрепя семейства с репродуктивни проблеми. Благодарение на усилията на фондацията държавата създава ин витро фонд. Формирани са над 45 общински ин витро програми в партньорство с администрациите. Разработена е Национална програма за психологическа подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми, както и Национална програма в подкрепа на донорството на яйцеклетки и сперматозоиди. През 2019 година Фондацията стартира с проекта „Безплатен кабинет по репродуктивно здраве“ във Враца, който функционира и до днес и ежемесечно се консултират и преглеждат двойки от водещи специалисти. Следващата година подобен кабинет е открит и в Перник. В разгара на ковид-пандемията се издава първото и единствено списание за репродуктивно здраве „Искам бебе“, което се разпространява безплатно както он лайн, така и в 3 000-5 000 тираж в цялата страна. Фондацията има координатори и съмишленици в над 45 града от цялата страна.
За ин витро процедурата е важно да има донори и на яйцеклетки. По тази тема какво се случва?
Това е все по често повдигана тема. Напоследък наблюдаваме значително изместване на възрастовата граница на жените, които имат нужда от помощ. Ако преди 15 години ни търсеха предимно жени на средна възраст 30-33 години, като преди това са се борили 3-4 години за бебе, сега се обръщат към нас дами над 43- годишни. Това обстоятелство в повечето случаи изисква имплантиране на здрави яйцеклетки. И тук е омагьосаният кръг, който виждаме. За да стане донор една жена, трябва да е родила поне едно дете, да бъде под 35 годишна. А напоследък над тази възраст жените се замислят за бебе и реално понякога е късно.
Това е изключителен акт на саможертва и съпричастност и аз подкрепям всяка една дама, която решава да се подложи на подобна процедура. Не е сложно, не е тежко, но изисква време за изследвания, време за самата процедура. Истината е, че хиляди жени имат нужда от здрави яйцеклетки, а в страната се правят около 1 000 донорски процедури годишно. Като имате предвид, че успеваемостта е 65-70%. Тоест от тези 1 000 процедури биха се родили максимум 650 бебета. Отделен е въпросът, че много се свали границата на жените, които имат репродуктивни проблеми. Все повече млади момичета до 30 години търсят помощ.
Именно заради тези обстоятелства Фондацията предприехме една инициатива, която към момента е доста успешна. В 15 града в страната направихме информационни среща за популяризиране на донорството на яйцеклетки. Водим млади лекари, акушер-гинеколози, психолози, ендокринолози на срещи със студенти. Инициативата ни е в партньорство с Министерството на младежка и спорта. Реално на тези събития лекарите им разказват какво да направят, за да знаят към момента какъв е репродуктивния им статус. Отделно лекарите говорят за това, че съвсем успешно може да съчетаваш родителство и кариера, разказват им всъщност колко е прекрасно да имаш дете. Проведохме изключително успешна среща тук във Враца, благодарение на Таня Видова, която е координатор на „Искам бебе“. Младежкият дом в града беше пълен с над сто млади хора на възраст 16-18 годишни.
Наблюдаваме, че над 20% от тези 1 000 деца, които видяхме за една година дадоха обратна връзка. Писаха ни, търсиха ни. И виждаме, че има смисъл. Използваме тези срещи, за да обясняваме за донорството.
Защото много често имаме жени над 40 годишни, които казват, че ако някой им е бил казал преди години да си изследват хормоните, сега нямаше да са в тази ситуация и да търсят начин как да родят бебе. Призовавам младите жени да не чакат, а да потърсят информация за това как да изследват хормоните си. Ние сме на разположение за всякакви въпроси. А всички, които искат да дарят яйцеклетки получават огромни адмирации не само от нашия екип. Представете си колко е хубаво да знаеш, че с твоя помощ се е родило още едно дете, че едно семейство е станало изключително щастливо, защото е получило мечтаната рожба.
Екип "Конкурент"
