„Аз учех в Козлодуй. Сутринта когато трябваше да дойда на 1 май се успах и не можах да хвана рейса. Имал съм късмет. Сестра ми беше студентка в София и я хванали за манифестацията и тя не могла да дойде. Майка и татко били в двора и чакали ни да си дойдем. Опекли агне, качамак направили, чакали гости. Някакви алпинисти отсреща в скалата се развикали бягайте, бягайте, наводнение. Татко като отишъл на моста видял кълбо, пушилка и рекал бегай жено, че нещо става. Хванали да тичат нагоре по баира. Около 150 метра преди да дойде водата видели пред очите им как се срутва къщата. От налягането изхвърчяли бидони, посуда от покрива. Само с дрехите на гърба си се спасили“, разказва един от хората, живеели преди години тук.
В сайта „Карта на времето“, поддържан от врачанската библиотека има автентични разкази и спомените на Камен Нилов Каменов – Кънето, роден 1951 г., Димитър Димитров Живков, роден 1940 г., Генчо Тодоров Генчев, роден 1945 г. и Сталин Георгиев Дудушки, роден 1945 г.
„Наводнението стана 1 май 1966 година. Бате Митко както каза валя дъжд цял месец. Беше пълно с вода в нас, спомням си. Имахме спасителна команда и се работеше на 4 смени да изпомпваме водата. Над утайника от рудника се натрупваше вода. То нямаше ограда. Аз съм от Кнежа и тогава не работехме. Било е страшно нещо, къщите се събаряли“, спомня си също един от дядовците.
„Март 1966 година се преселихме от Враца тук в Згориград. Живеех като заврян зет. Бяхме насрочили сватба за юни месец и май стана наводнението. Бяхме се освободили от манифестацията, защото в моето родно село Ракево беше събор. И не бях тук. На 1 май в 12 часа в Ракево заби камбаната. На поразия. И радиоредбата пропищя. Всички живеещи около реката да се изселват, защото идва вълна три метра. А там са 30 километра до Ракево. В 12 часа го съобщиха, прираста дойде в 5 часа след обед. С около 30 сантиметра се качи нивото. Буркани, касети вървяха по водата, дървета – страшна картина„ споделя друг от очевидците.
На 1 май 1966-та година в района на Враца се случва едно от най-мащабните наводнения в най-новата ни история. След пробив в стената на хвостохранилище във Врачанския балкан за 20 минути 500 000 тона вода, метални и скални отпадъци заливат село Згориград и голяма част от града. Почти мигновено са разрушени мостове и стотици постройки, сред които 153 къщи. Официално признатите жертви са 96 души, но и до днес се смята, че броят им е дори в пъти по-голям заради безследното изчезване на много хора по това време.
В пресата бедствието се отразява пестеливо с единствен акцент - всеобщата държавна мобилизация за пълно възстановяване на района и изплащане на милиони левове за пострадалите и нови домове. Въпреки мълчанието за причините, още тогава е ясно, че трагедията е причинена от безстопанствено отношение. Зад спуснатата информационна завеса прибързано се дават четири осъдителни присъди, които обаче остават на най-ниско ниво.
Кметът на Враца, Калин Каменов отбеляза в личния си профил днес: "Дълбок поклон пред паметта на жертвите от наводнението на 1 май 1966 година във Враца!"
Мартин Харизанов също почете датата. Вижте повече тук
Ползвани източници: БНР и Карта на времето
Л. Р.
