Силвия Гарванска – главен уредник в отдел „Етнография“, към Регионален исторически музей, Враца споделя за Конкурент традицията на Цветница по врачанско.
На Цветница момите, които са лазарували, пускали по реката венчета. Тук по нашия край обичаят се изпълнявал, като пускали куклички. Неслучайно в някои селища го наричат даже „Куклинден“, освен Цветница. Тези куклички са се правели от майките на лазарките. Ползвала се е вода и брашно и всъщност момичето, когато отиде на реката не пуска венче, а чупи залък от кукличката и на три пъти го пуска в реката. Което залъче пристигне първо на уреченото място, това момиче се избира за „Кумичка“ и на нея се отдава голяма почит и уважение. Това е обичай, характерен за врачанския край. При нас лазарските песни най-често възпяват момината хубост и това, че на момата или на момъка им е време да се задомят. „Я мома, го дете, я момък женете, доде е бистра ракия, доде е вино червен” са думите, приканващи в песните. Не случайно Лазаровден и Цветница са именно пред женитбени обичаи.
Върбата играе много важна роля на самия ден, тъй като самият кръг във вярванията на хората има защитна функция да предпазва човека от зло. А зеленината и цветята са символ на обновяваща, събуждащата се природа. В някои села от нашия край върбовите венци били толкова големи, че всички се провирали през тях за здраве. На някои места възрастните жени са ги слагали на кръста си, за да не ги боли през годината. А най-характерното и често ползвано е да се сложи върбовата клонка на иконата. Това е останало и да наши дни като ритуал на Цветница.
Именниците днес, на Цветница може да видите тук
Преданията за Лазаровден тук
