Интервю Събития

Малина Миладинова: Танците са ми наследство, те ме изградиха и ми дават сили да вървя напред

  04.03.2024 06:00             
Малина Миладинова: Танците са ми наследство, те ме изградиха и ми дават сили да вървя напред

Как и кога решихте да се занимавате с танци?

Аз се занимавам с танци от дете, закърмена съм с тях, защото моят баща е треньор по спортни танци, съдия по спортни танци, част от Федерацията по спортни танци. Беше и председател на Федерацията. Танците са ми наследство. Била съм състезател по спортни танци и цял живот се заминавам с танци, от 5-годишна, та дори и по-малка. Винаги това съм искала да правя.

Какви са основните цели и ценности на Вашата школа?

Целите на школата са децата да се научат да танцуват, да са ритмични, а в същото време да се забавляват и да стават все по- самостоятелни и дисциплинирани. Говорим за спорт. При мен децата порастват в друга среда, виждат, че може и по друг начин, измъкват се от ежедневието и им предлагам друга гледна точка за света.

Преподавате Zumba, Kangoo Jump и спортни/модерни танци. Каква е тайната за успешното комбиниране на тези различни стилове?

Тайната… тайната е, че много харесвам и обичам това, което правя и го правя със страст и голяма емоция. За съжаление, последните месеци имам тук - там по някоя травма. Групите с деца ги водя лично. При Zumba и Kangoo Jump ме сменят приятелки, които се справят много добре.

Кое от заниманията Ви носи най-голямо удовлетворение?

Всичко ми носи удовлетворение. Не мога да кажа кое е най. Работата с деца носи различна емоция, зарежда те по различен начин, когато виждаш техния ентусиазъм и това, че си успял да ги мотивираш, да ги впечатлиш и да ги накараш да мислят по друг начин. Много е  зареждащо! От друга страна Zumba и Kangoo Jump си е спорт. Жените се забавляват на тренировките. Дори да влязат нацупени, излизат от часа весели, готини, усмихнати, заредени. Влизат в залата с нетърпение. Така че всяко нещо, с което се занимавам, носи различна емоция. Това е като да ви питат кое ви е любимото дете, няма такова, всички ги обичате еднакво и много.

С какви възрастови групи работите?

От 4-годишни до… без горна граница. Така ще кажа.

На каква възраст е най-младият Ви възпитаник? А най-възрастният?

Тази година работя в по-малко детски градини. Най-младият е 5-годишен. Имаше едно момиченце на 4 годинки, но то още не е постоянно в групата, защото моят спорт е изморителен. А най- възрастният, да не обидя някого, но да кажем 50 плюс.

Как се адаптирате към различните нужди и нива на умения на Вашите ученици?

С разговори, може би. Следя какво ги вълнува, как се движат. С децата е по-характерно, защото не всеки е роден танцьор и се уча да използвам силните им качества.

Участвате ли във фестивали? Ако да, какви?

Участваме в много фестивали от конкурсен характер. За радост, много от тях и печелим. Сега последно бяхме на квалификации за европейско и световно ниво и за един голям международен фестивал, който се провежда във Виена. Ще отидем на европейското в Румъния и се надяваме да се класираме за световното, което ще бъде в Палма де Майорка. Била съм и организатор на фестивал, но работата беше страшно много и за съжаление фестивалът се проведе само веднъж, но пък беше много успешен, имаше над 600 участници.

Какви са най-запомнящите се моменти от участията Ви във фестивали и как те са повлияли на Вас лично и професионално?

Всяко едно участие е надграждане. С жените също ходим по фестивали, насочени към спорта, презентация на различни видове спорт. Спортуваме общо взето по цял ден и цяла вечер. Всеки един фестивал, било то с децата танцови, или с жените спортни, от всяко едно събитие, можеш да си откраднеш нещо, да научиш нещо, да надградиш себе си. Така че всички тези участия са много полезни, както за мен, така и за всички участници.

Важна ли е ролята на музиката и развитието на ритъма за подрастващите според Вас?

Много важно. Много. Децата са много натоварени в училище, прекалено много им е стресът от постоянните матури и изпити, което е нормално за тяхната възраст, те трябва да учат. Но музиката те учи да чувстваш - да се радваш, да обичаш, да се развиваш чисто човешки. Музиката сближава при общуване. Каквото и да си говорим, музиката може да е трамплин за много неща, танците също. Музиката е пряко свързана с нашите танци, така че танците и музиката възпитават, сигурна съм в това.

Нужна ли е повече креативност и изразителност при работата с  деца?

Много креативност е нужна. Ако не си изобретателен и не си на една вълна с децата, трудно ще станат нещата. Децата са толкова различни, няма как да ги сложиш под общ знаменател, в никакъв случай. В  последните години забелязвам, че стават все по - неритмични, така че е много важно да спортуват или да танцуват, каквито и да са танци, или да ходят на музикални курсове.

Каква е връзката между физическата активност и психическото благополучие според Вашия опит?

От 100, 99 процента. Ако не е активен човек, той пада духом. Заради това е много важно да е физически активен. Да прави нещо, което му харесва - някакъв спорт, танци, ходене пеша, бягане, каране на велосипед. Това трябва задължително да присъства в ежедневието на всеки един, от малък до голям. Най-хубаво е да се научим от малки да сме дисциплинирани и да спортуваме. Такива навици се изграждат в ранна възраст.

Какво Ви мотивира да продължавате да се развивате като инструктор?

Емоцията, вътрешното чувство. Много неща ме мотивират, харесва ми. Ето, организираме се да отидем на един Zumba фестивал, който се провежда в Балчик, международен, огромен фестивал. Най- голямото Zumba събитие в България. Самата емоция, че ще ходим с жените и говорим на тази тема, зарежда. А там емоцията е невероятна - „женско царство“. Всички тези положителни преживявания ме мотивират. Сега тръпнем за европейското с децата - как ще се представим, пък какви прически да направим, с какво ще се облечем, ще правим ли нов танц. Не всеки ден имаш възможност да участваш на такова събитие, или да имаш надежда, че ще станеш европейски шампион.

Къде и как могат да се свържат с Вас желаещите да се включат във вашите тренировки?

Да заповядат в центъра за работа с деца, там съм вече от почти 6 години и във Военен клуб ДНА, там съм от 11 години. Предстои ни голям рожден ден. На 6 март Ви каним, най- учтиво, на нашия танцов спектакъл „Безвремието в танца“. С част от моите първи ученици правим за първи път такъв танцов спектакъл. Надяваме се да ни се получи. Така че Ви каним, ще се радваме да присъствате. Ще бъде едно невероятно шоу!