Валентин Станчев е един от най-обичаните футболисти на Враца. Не само защото е тръгнал за големия футбол от ДЮШ на Ботев, а и защото е бил близо до клуба в едни от най-тежките му моменти – и като футболист, и като директор. Надявам се в тази рубрика, която излиза повече от 5 години първо на страниците на в. „Конкурент“ да имам възможност да обясня всичко това, както и да разкажа колко оригинален и уникален като футболист беше моят събеседник, както и колко земен човек остана до днес, когато вече е част от успешния бизнес проект на Лудогорец /Разград/.
Рубрика на Георги Александров
Това е петата, последна част от тази история.
Събеседникът ми говори с гордост за своята работа – той е главен селекционер на детско-юношеската школа на Лудогорец в Разград. „За моя радост в академията има 7-8 деца от Враца. За моя радост те са водещи футболисти при наборите си. Говорим за таланти, които са детски, юношески или младежки национали. Вероятно са там и заради мен, вероятно и защото са запазили част от ботевския дух, с който се отличават всички футболисти от Враца. В цялата школа в Разград иначе има над 300 човека. Във втория /с изключение на двама чужденци/ и третия отбор на Лудогорец има вече само наши юноши. Децата, събрани от всички кътчета на България при нас, защото имат качествата за това, са 130. Те са на пълен пансион, живеят в общежитие като не плащат нищо за това. Имат екипировка и всички условия да станат футболисти. Сигурен съм, че повечето от тези деца ще играят голям футбол“, допълва Вальо Станчев. Той цитира скорошна справка, според която 31 от тези възпитаници са в професионалния футбол. Тъжно му е, че все по-рядко български футболисти стигат до нивото на средно европейски футболисти. Отговорът е в това, че все по-малко българи са готови да се лишат от удоволствията, за да се отдадат изцяло на футбола, а поколенията са все повече изкушени не от спорта, а от други неща. „Всичко опира до ценностна система, характер, отдаденост, борбеност, лоши съветници около тях /включително родители и футболни агенти/“, разкрива болката си Вальо Станчев.
Как живее днес Валентин Станчев? Един щастлив дядо с трима внуци, за които все не му достига времето. Твърди, че успява да балансира между работата и семейството, но си признава, че е длъжник на най-близките си хора. „Децата и внуците ми дават огромен заряд. Благодарение на тях се чувствам един пълноценен и щастлив човек. Няма по-добро нещо от едно здраво семейство, а потомците ми дават стимула и енергията да продължавам да се чувствам на… около 33 години“, признава Вальо Станчев.
По време на награждаването му славният футболист поучи заръка от кмета на Враца Калин Каменов. „Това е един изключителен ръководител и преди всичко голям човек, който много обича Ботев. Говорим си непрекъснато за футбол. Възможно е отново пътищата ни да се пресекат и аз да се върна във Враца. Аз няма да забравя свой роден клуб и откъде съм тръгнал“, допълва събеседникът ми.
За финал го карам да прогнозира края на първенството и шансовете на опонентите на Лудогорец да прекъснат една 12-годишна хегемония. „Трябва да се реалисти. В България няма по-добър клуб от нас. Никой не разполага с по-добри футболисти от Лудогорец. Ако си изиграят мачовете на познатото ниво, мисля, че и тази година няма да имат конкуренция“, смята събеседникът ми. Той обаче не омаловажи усилията на ЦСКА и Левски, на Черно море и Локомотив /Пловдив/, които се възползваха от ангажираността на разградчани в европейските клубни турнири и натрупаха точки, които Лудогорец има да наваксва. На футболен език: „Нивата е много дълга и за да жънеш, трябва да си посял“, коментира събеседникът ми. Според него, в края на пролетния полусезон Лудогорец отново ще завърши преди в
