Почти няма въпроси, които да не са зададени по време на управлението на кмета на Монтана Златко Живков. И въпреки всичко той си остава невероятен събеседник, голям управленец и визионер, чийто думи трябва да се помнят. Днес Ви срещаме с него в традиционната ни рубрика за успешните кметове на Северозапада.
За какво не ви стигна мандатът?
Този мандат беше тежък, премина през кризи, но мога да кажа, че беше най-успешният от всички мои мандати. Не давам нито един ден, нито един месец и нито една година от моите мандати. През 1999 година, когато за първи път станах кмет, Монтана беше тъмен, разрушен град. Имаше хора, които не бяха получавали заплати месеци наред. Осъмвах с 1000 души под прозорците си, които си искаха изработените пари. Беше трудно, но се справих и вярвам, че точно тогава спечелих наистина доверието на хората в Монтана. Днес е много по-различно. Монтана е градът с най-много инвестирани пари от програмите на Европейския съюз. Реализирахме проекти за над 200 милиона лева и хората виждат това. Имаме 10 екопроекта, но работим и за ежедневните нужди на гражданите и те го виждат. Защото за мен ежедневната ми работа като кмет е мисия за доброто на Монтана.
Какво беше различното в последния управленски мандат?
Това беше кризисен мандат. Смениха се седем правителства за 4 години, борихме се с пандемия, но въпреки всичко свършихме много работа. Днес не вярвам, че успяхме. Началото на мандата беше тежко. Дойде Ковид и всичко се промени, не вярвах, че ще се справим, но успяхме и направихме повече от очакваното.
С реализацията на кой проект бихте искали да Ви запомнят като кмет?
Всичко проекти са важни – за хората и града ни. Но това, което ще остане столетия във времето е храмът „Свети Дух“. Никога няма да забравя първата копка. Тогава всеки казваше, че ще е трудно, че за да се издигне храм са нужни 30-40 години, че трябва много любов и търпение и не на последно място пари. Е, успяхме. Днес на мястото на старото гробище има храм и парк. Това място преди 2007 година беше зловещо, дори кози пасяха свободно там. Майките с количките обикаляха квартала, за да преминават край него. За мен е голямо удовлетворение да видя, че хората харесват храма, пълнят го на всеки празник. Има още няколко такива проекта, но храмът е емблематичен успех.
Има ли нещо, за което изпитвате неудобство, или откровено се срамувате от избирателите си?
Понякога изпитвам неудобство, защото не съм успял да свърша работата толкова бързо, колкото хората очакват. Най-голямото ми притеснение са очакванията на хората. Няма как да обясниш, че не всичко може да се случи веднага. При мен идват всякакви хора с различни проблеми. Често разрешаването им не зависи от мен, но аз поемам ангажимент и се опитвам да помогна. Когато се случи един човек да се появи няколко пъти, а аз да се чудя как да му обясня, че още нямам решение на проблема му, да, тогава изпитвам истинско неудобство. Хората идват тук, защото вярват, че мога да им помогна и когато успея съм изключително доволен. Преди дни при мен дойде една от най-големите подписки. Тя е хората, които живеят в комплекс „Плиска“. Там няколко улици останаха извън водния цикъл и има ежедневни аварии, а това притеснява и изнервя живеещите в района. Вече сме започнали проектиране за подмяна на мрежата на тези улици и не защото е предизборен период, а защото трябва да се свърши и тези хора да живеят нормално. И няма да допусна да се чувствам неудобно пред тях, защото тази задача ще бъде изпълнена.
Какво загубихте в личен план за времето, в което сте кмет на Монтана?
Спомням си как преди 24 години мислих много дали да приема да се кандидатирам за кмет. Мислих дни наред, обсъждах го с близките си и накрая приех. И днес не съжалявам. Аз съм човек на действието, работя на скорост, а за да бъдеш успешен кмет трябва да си точно такъв. Така смятам. Човек губи и печели по нещо всеки ден. Да нямам спокойния живот, който имат голяма част от хората, но аз не бих могъл да живея спокойно, каквото и да работя. Кметуването ми даде човешкото доверие, подкрепа, обич и признание, а тях никой не може да ми ги вземи. Давам си сметка, че всеки ден плащам цена. Много хора ме подкрепят и истински вярват в мен, но има и други, които смятат, че не съм достоен да управлявам Монтана. Тези атаки ме мобилизират. Докато жив и здрав и докато мога, ще се боря. Имам самочувствие, че мога и смятам, че го показвам и то се оценява.
Все още ли е престижно да бъдеш кмет на община?
Да. Всеки ден по улиците ме спират различни хора. Споделят с мен проблеми, а понякога ми разказват и за своите радости. Това е знак, че тези хора ми вярват, чувстват ме близък по някакъв начин, защото едва ли човек би могъл да спре непознат на улицата и да му споделя лични неща. Това е признание, признание за това, че да си кмет наистина е мисия. Мисия да помагаш на своите хора, да работиш за тях, да вярваш в решенията, които вземаш и да продължаваш напред единствено и само за доброто на хората, които години наред ти дават своето доверие.
Светла Иванова
