Продължаваме да Ви представяме успешните кметове на Северозапада. В дните преди началото на предизборната кампания разказваме за трудностите в техния мандат, който беше безпрецедентно тежък. Днес Ви срещаме с кмета на Община Мизия инж. Валя Берчева.
За какво не ви стигна мандата?
Бих искала да започна с това, за което ни стигна мандата. Успяхме да изплатим близо един милион дълг, наследен от предишното управление. Изчистихме и повечето неразплатени задължения към доставчици и фирми.
Постигнахме тези резултати при изключително неблагоприятни условия- пандемия, политическа криза и инфлация.
И докато фокусът на моя екип бе съсредоточен към възстановяване на финансовата стабилност на общината, мандатът не ни стигна за много от поставените цели.
Това, което очакваме да се случи в най-кратки срокове, е да бъде решен проблемът с речното корито и този с подмяната на уличното осветление на територията на цялата община.
За уличното осветление Община Мизия има одобрен проект и подписан договор на стойност близо 650 000 лв., а за речното корито сме подали искане в Междуведомствената комисия и очакваме то да бъде одобрено.
Какво беше по-различното в този управленски мандат?
По-различното бе, че успяхме да привлечем много млади хора, които да се върнат и да работят в Мизия - с желание и амбиция за развитие в родния град.
Този факт ми даде допълнителна мотивация да продължа да работя и да се боря, за да може общината ни да се превърне в привлекателно за младите хора място. Да направим, така че Мизия да разкрие напълно потенциала и красотата си, и да предизвика интереса на инвеститори и туристи.
За мен това е първи мандат като кмет на Мизия и ако ме питате за съпоставка с работата на предишни управленски екипи, бих казала, че акцентът е върху пропуснатите възможности през предходните програмни периоди, защото по времето на миналите управляващи е имало стабилно държавно управление и добри предпоставки за европейско финансиране, които не са били използвани.
С реализацията на кой проект бихте искали да ви запомнят като кмет на населеното място и на общината?
Смятам да продължа работата си за развитието на община Мизия. Реализирахме редица проекти в образователната, културната и социалната сфери, както и инфраструктурата, и всеки един от тези проекти е важен за хората. Не сме изпуснали нито една възможност да кандидатстваме, която ни е дала държавата или еврофондовете.
С моя екип имаме ясна визия, познаваме проблемите на хората и знаем как искаме да изглежда нашата община. Всички проекти, които са реализирани до този момент, са важни за мен и екипа ми, защото са спечелени и изпълнени във време, в което пандемията не позволи максимална активност на никого от нас.
Хората са щастливи от всяка положителна промяна, а с моя екип сме подготвили силна управленска програма, която съвсем скоро предстои да бъде представена на жителите на общината.
Има ли нещо, за което изпитвате неудобство или откровено се срамувате от избирателите си.
Гледам открито в очите всеки един жител на общината. Приемам критиката като необходимост, защото тя е обратната връзка на хората. За мен е важно с „избирателите“, както Вие ги наричате, да имаме градивен диалог и това е най- ценното при общуването ми с тях. Нямам от какво да се срамувам или да изпитвам неудобство, защото аз съм една от тях- част от хората в цялата община.
Какво загубихте в личен план за последните четири години?
Изгубих баща си, който беше моя силна опора и моят стожер. Израснах в патриархално семейство, което възпитаваше мен и сестра ми в най-изконните човешки ценности. И до днес държим на тези ценности и на семейните традиции.
Баща ми бе мъдър човек, който ми даде подкрепа и ценни напътствия, когато се върнах от столицата и взех решение да остана да живея в родната си Мизия. По-късно застана зад решението ми да се кандидатирам за кмет, защото и неговата мечта беше да види родния си край променен. Той беше и голям коректив за мен.
Това е най-голямата ми загуба за последните четири години.
Иначе всеки човек, който поема толкова отговорна позиция е наясно, че личното време остава на заден план. Но удовлетворението от свършената работа, от възможността да дадеш, да съградиш, да подобриш родното си място, да видиш усмивките на хората е несравнимо.
Все още ли е престижно да бъдеш кмет на община?
По-скоро бих използвала думата достойно. Защото смятам, че е „престижно“ да бъдеш добър и достоен човек, не само през годините на управление, но и през целия си живот. Човек, когото хората уважават и на когото се доверяват.
Важно е да не забравяме да бъдем човеци всекидневно. Защото кметът е този, който носи отговорност за всичко. Той е човекът, който живее с проблемите на хората – от личните до обществените. И това е огромна отговорност, която просто не би могъл да понесеш, ако не си добър и достоен човек.
Георги Александров
