В оставащите дни преди началото на предизборната кампания ще Ви срещнем с успешните кметове на Северозапада. Поводът е, че те изкараха един уникален мандат, в който трябваше да преодоляват доста препятствия. Първият ни събеседник е д-р Георги Гаврилов, кметът на Община Лом
Георги Александров
Г-н кмете, за какво не Ви стигна мандата?
Не успях да убедя Агенция „Пътна инфраструктура“, че трябва да асфалтира тяхната пътна мрежа, която преминава през Лом и общината. Става дума за 18-20 километра пътища, които се на ремонтирани от 1982 г. Въпреки че подготвихме всичко навреме, не успяхме да асфалтираме пътя между Лом и Комощица. Подготвихме всичко – проектиране, документация и вече е избран изпълнителя, имаме и разрешение за строеж. Но не бяха отпуснати пари. Същото се отнася и за един довеждащ водопровод – имаме всички документи и разрешителни, но липсва финансиране, затова не можем да го осъществим. Ако бяхме реализирали този водопровод, щяхме да решим водния проблем в Лом. Ние не сме чак толкова сложно съоръжение – от помпената станция, която черпим вода, изтласкваме 240 литра в секунда, а до нас достигат 107 л/с. Всичко останало се губи по трасето, защото водопроводът е стар и амортизиран. Той е от 1970 г. и е на над 50 години. Това води до много аварии и проблеми. И въпреки всичко, не сме оставили града без вода през лятото. Може би не ми стигна времето да оправя входа на Лом, но сами знаете в какви условия работихме през последните 3 години ние, общините…
Това не се ли оказа един сложен управленския мандат?
Да, защото ние реално работихме почти 3 години без да има стабилно правителство, което да взима ясни решения и да води целенасочена политика. Знаете, че служебните правителства имат една функция – да организират избори. Не забравяйте, че изкарахме 2 години в ковид-епидемия. Добавете към това факта, че към момента на този разговор община Лом още няма приет бюджет за 2023 г. А скоро започва месец септември! Обикновено през последната година кметовете дават всичко от себе си, за да бъдат преизбрани. Е, ние нямахме такава възможност, но не защото не искахме, а защото не ни беше даден шанс.
С реализацията на кой проект бихте искали да Ви запомнят като кмет на Лом и общината?
С възраждането на историческия комплекс. С възстановяването на етнографския комплекс, с Девическото училище. Да ме запомнят с европейския булевард, който изградихме в нашия град. За един мандат, който не премина в нормални условия, успяхме да асфалтираме 44 улици. Оставям 20-22 км сменен водопровод. Готови сме с основния напорен водопровод от Добри дол до Ветрище, който е 8 км. Бих искал да помнят, че преди да стана кмет спортът в Лом беше затихнал. Днес имаме футболен стадион с лиценз за професионален футбол, а преди това на него пасяха крави. Завършваме и спортната зала, която не функционираше от 1990 г. Преди всичко искам да запомнят това, че през изминалите 4 години работих в името и за жителите на Лом и общината.
Има ли нещо, за което изпитвате неудобство или откровено се срамувате от избирателите си?
Аз съм самокритичен човек, но няма нещо, от което да съм направил и да се срамувам.
Какво загубихте в личен план за последните четири години?
Много неща загубих. Дори роднини, на които не можах да обърна нужното внимание. Сестрата на моята съпруга си отиде много млада, а аз нямах време да ида да я видя в Германия. Работих по 18 часа на ден, от което загубих времето за моето семейство, за близките си. Майка ми живее на 3 км от нас, а аз не я бях виждал от 2 седмици, не бях я чувал, защото все съм на работа. Тези неща не се виждат от хората.
Все още ли е престижно да бъдеш кмет на община?
Човек не трябва да тръгва към кметската институция, ако това му е самоцел. Той е загубен, ако преследва този кабинет, това място, властта. По-важното е той да даде всичко за града си и за хората, когато това се налага.
Предизборната кампания още не е започнала, а в Лом май не е свършвала. Вие бяхте жертва на гнусна атака в социалните мрежи. Докъде стигнаха нещата?
Аз не участвам в нападки от подобен род. Така съм възпитан – да уважавам хората и да ценя противниците си. А аз бях засипан с атаки в социалните мрежи. Ударите бяха персонални, но засегнаха моите близки. Искам да пожелая на авторите на тази гнусна кампания да са живи и здрави. От тях разбрах това, което не съм знаел за себе си. Ако искаме да сме силни и да вървим напред, трябва да загърбим този начин на поведение и мислене. Мисля, че фейсбук не е място, на което се решават тези битки. Има програми, има отчети. В тях пише кой какво е свършил и какво – не е. Не вярвам, че атаките срещу мен, радват дори хората, които ги измислят, а и онези, които ги четат. Аз никога не бих провел такава кампания и никога не бих атакувал така грозно своите опоненти. Защото ние не сме родени за поста на кмета, това е временна позиция. И всеки трябва да е готов да поеме този товар, но и да знае, че утре няма да е той. Това го решават избирателите, а не читателите и коментаторите в социалните мрежи.
Ако трябва да си дадете оценка, как бихте оценили мандата си по 6-балната система?
Мисля, че бях за „Добър“ 4. По-важно е какво смятат избирателите.
