Оленка Миланова e родена във Видин през 1953 година. Средното си образование получава в техникум „Проф. д-р Асен Златаров“. Следва „Археология“ във Воронеж, Русия. След дипломирането си работи в националния археологически институт с музей към БАН – София. През 1994 година се връща във Видин с идеята, че тук трябва да се прави археология. Работи като археолог в Регионален исторически музей. През 2007 записва свободна аспирантура в Нов български университет с научена тема: „Средновековния замък „Баба Вида“ по археологически данни. Укрепената владетелска резиденция в средновековния град - XII-XIV век“.
Оля, кой е любимият ти археологически обект?
Царската резиденция „Баба Вида“ е моят любим обект и любимата ми тема. Мечтата и заветната ми цел са свързани с това да се напише книга за средновековния замък „Баба Вида“. Да се обобщят всички материали, които имаме в Държавна агенция „Архиви“ и в нашия музеен архив. Това е моя мечта и аз ще я постигна, независимо че времето напредва. Най-вече тук ще включа обобщаването на резултатите от археологическите проучвания, които са провеждани повече от 25 години от колегата Въло Вълов, вече покойник. Освен това археологическият материал, изкопан от Въло Вълов, е необработен и непубликуван досега. Той е оставил много неща, които смятам, че трябва да бъдат обобщени и да се направи една достойна за труда и паметта му книга. В нея да присъстват находките, чертежите, архитектурните планове, етапите на изграждане, всички научни изводи. Това трябва да се класифицира по групи - железни предмети, керамика и други археологически находки. Всичко това искам да обобщя и представя в един труд, който да е полезен за нашите научни среди и за хората, изкушени от историята на град Видин.
Кога започват археологическите проучвания на „Баба Вида“?
Първите археологически проучвания започват през периода 1956-58 година, извършени от проф.Стамен Михайлов, който е оставил невероятна документация. Като френски възпитаник и способен изследовател е рисувал всичко, рисувал е предмет по предмет и чертежите също. Тогавашният директор на историческия музей Йордана Атанасова е помагала при разкопките. Те са правени до 1987 година с малки прекъсвания, в които са участвали ученици от видинските училища. След това всичко замира и се оставя на времето да руши. През лятото на 1994 година Въло Вълов започна да ми предава археологическия фонд, за да се пенсионира. За 4-5 месеца ми предаде всички материали, като всеки ден разказваше за всеки изваден от него предмет, сякаш е мислил, че ще продължа неговото дело и не се е излъгал. Така че имам пълен поглед върху „Баба Вида“. Той искаше да направя графични рисунки на керамичните предмети, защото знаеше, че рисувам добре. Казваше ми, че подготвя научна дисертация, като смяташе ,че е готов с текста, но смъртта го прекъсна. Може би неговата цел е била тази, която сега искам да постигна. Мога да кажа, че „Баба Вида“ изцяло е проучена, повече няма какво да се проучва археологически. Основните моменти, касаещи изясняването на хронологическата периодизация при изграждането на „Баба Вида“ са извършени от него. Остава те да бъдат обнародвани.
Министерският съвет предостави управлението на „Баба Вида” на Община Видин. Какво следва от това действие?
С прехвърлянето на собствеността на обекта към Община Видин се дава възможност тя да управлява - мениджира замъка, като собственик на обекта и прилежащата площ около нея да кандидатства с проект. Проектът отдавна е готов. Работното му название е “Баба Вида – врата през хилядолетията“. В него е предвидено изграждане на модерен посетителски център, реставрация на някои разрушени части на замъка. Обособяване на помещения във вътрешната част и задължително - платформа за инвалиди на подходящо място. Отдавна трябваше умерено да се експонира историята на средновековния замък „Баба Вида“. Целта на проекта е да се оживи и представи неговата история по подходящ начин - изложби с археологическите материали, архитектурни чертежи, занаятчийски работилнички, разположени около вътрешния двор, лятната сцена под покрив тип „мида“, която да се използва максимално, със средновековен фестивал “Бъдин“ и други мероприятия, свързани с историята на града ни.
Коя е последната новина, свързана със средновековния замък?
Най-новото е спечелването на проект за мобилна изложба „Непознатото за царската резиденция „Баба Вида“ и Видин“, която ще бъде открита за международния ден на музейните работници на 18 май. В момента работя върху тази изложба - събиране на целия архивен материал за град Видин и „Баба Вида“ в Държавна Агенция „Архиви „ - София, предпечатната подготовка на материалите и т.н. Открих много интересни цветни чертежи на средновековния замък и на града. Те са правени от австрийски автори, когато са пребивавали тук. Рисунките, архитектурните чертежи и разрези са изключителни. Те са от XVI-XVII век. В мобилната изложба ще се включат тези цветни чертежи и други снимки, които ще се направят на 25 винилови платна. Целта на изложбата е да се популяризира този паметник, града ни и стореното от нашите колеги преди ние да сме били родени дори. Ще бъде представена на няколко места - в Държавна агенция „Архиви“, в Княжевац - Сърбия, в румънския град Калафат, в средновековния замък „Баба Вида“ през цялата 2017 година. Този проект е свързан с дигитализиране на архивния материал за средновековния замък „Баба Вида“. Помагат ми нашите местни фотографи, които правят дигитализирането на старите фотоси на плановете и чертежите, за което съм им много благодарна и им се възхищавам. Ние не бихме могли да постигнем нищо без това, което са оставили нашите предишни колеги.
Как е най-точно да се определя „Баба Вида“ – като крепост, като средновековен замък или царска резиденция?
Сега „Баба Вида“ изглежда като отбранителна крепост, даже в регистрите се води турска отбранителна крепост, но нейното ядро, в основите е българско средновековие. Сменявала е предназначението си през епохите, цели 18 века. В най-силния период - царският, тя е била свързана с живота и пребиваването на цар Иван Срацимир в нея. По негово време е построена и средновековна църква във вътрешността й. Имало е и жилищен комплекс в нея. И тук винаги е имало научни спорове. Дали това е само отбранителна крепост, а жилището на Иван Срацимир да е било другаде, в околностите на „Баба Вида“. Именkо археологическите находки, които Въло Вълов изважда от замъка, доказват точно това, че тя е била и резиденция. Не през цялото време, но е била. Имало е дървени конструкции на два етажа във вътрешния двор на замъка със стълбища и помещения, в които са битували царят и приближените му. Напоследък се използва понятието „царска резиденция“ заради това, че „Баба Вида” не прави изключение от другите царски резиденции, изградени през средновековието като Червен, Шуменската крепост, Мелник, Ловеч. Особеностите на видинското крепостно строителство през средновековието, за което има археологически данни е това, че крепостната система на града, изградена през османския период, повтаря очертанията на средновековната крепостна система, особено в тази част на града, която е към река Дунав, в района на кв. Калето най-забележимо.
Има ли факти, свързани със средновековния замък „Баба Вида“, които не са известни?
Да, все още има. Например това са стъклените гранати. Когато са открити от Въло Вълов, той ги определяше като „ампули“. Това е нещо изключително интересно. В нито един наш средновековен археологически обект в България не са открити. Отново сме първенци, както и със златния прекрасен накит, който показахме в „Чудесата на Бълтария“. Това са около 60 стъклени бойни гранати, цели около 20, а другите във вид на фрагменти. Те може би са от по-късния турски период и носят много информация. Сега работя по изясняване на техния период. Открити са от Въло Вълов в едно от помещенията на „Баба Вида“ и ще бъдат показани в изложбата.
Работите ли по други проекти?
Очаквам най-накрая да се осъществи проектът „Музей на открито“ край село Арчар“, който е съвместен с колегите от музея в Княжевац. Музеят на открито ще бъде разположен на високо място, на брега на река Дунав срещу Рациария , на пътя Видин-София. Това ще представлява сграда-музей на един етаж, около нея ще има лапидариум с древните римски каменни паметници. Ще бъде интересно място, което ще разказва всичко по темата Рациария. За да се случи товаработихме усилено заедно с Община Димово и със сегашния кмет Лозан Лозанов по изготвяне на цялата документация за кандидатстване. Стигнахме до идеята да направим музей на открито след продължително осмисляне на проблемите, свързани с този археологически обект с незавидна съдба. Теренът е общински и това улеснява кандидатстването с проекта ни. Имаме подкрепата и на хората от Арчар за възраждането на предишната слава на Рациария .
Видин има ли потенциал да развива археологически туризъм?
Да, има и то огромен потенциал. Защото през годините са се запазили паметниците на археологията в „живия“ град. Но като говорим за туризъм, трябва да имаме стратегия, да се върви стъпка по стъпка за реализирането й. А така на парче - да копаем тук, да копаем там, е безмислено. Много се надявам Община Видин да прояви интелигентно отношение по този въпрос и да ни подкрепи в усилията. Да се заложат средства в бюджета на общината за извършване на сезонни археологически разкопки всяка година през летния сезон. Археологическите разкопки във Видин трябва да са в „Калето“, ясно е. Да се разшири диапазона на проучване там , за да се извадят археологически находки, които знаем, че съществуват там, за да бъдат експонирани в бъдеще. За целта са нужни средства и много добре организирано археологическо проучване. Наблюдавам през годините в другите градове как се случват нещата. Повечето общини имат отношение към археологическия туризъм. Защо да не се случи това и във Видин, където ходим по история? Аз настоявам за развитие на археологията и в самия град. Това не е правено. Такива малки опити са правени с разкриване на кула №8. Да, знаем, археологията и реставрацията изискват много средства. Но когато дойдат туристи, ще има какво да им показваме.
Ти си археолог, но нямаш възможност да работиш на терен. Липсва ли ти тази работа?
Да, липсва ми ужасно. Невъзможността да правя археология във Видин е най-тежкото за мен. Смятам, че тук в града може да се прави това успешно, да се привлекат ученици да помагат при археологическите разкопки. Важно е децата да знаят къде живеят и какво има около тях.
Какво е да си археолог в България?
Много е хубаво, въпреки трудностите и безпаричието. Да, няма пари, но може и без пари мозъкът да работи, да има идеи, които рано или късно се осъществяват. В това намирам смисъл - да работя тук в родния си град.
