Светлин Сретениев е кмет на Община Бойчиновци във втори пореден мандат. Преди това е бил кмет и в родното си село Владимирово. Преди да поеме обществените дела, е бил учител. Има и успешен земеделски бизнес, който вече се движи от семейството му.
В общинския съвет от 13 души разпределението на силите е както следва: ГЕРБ – 6, „Народен съюз“ – трима, а по двама съветника имат РЗС и местна коалиция.
Георги Александров
Г-н кмете, в края на втория си мандат като кмет на Община Бойчиновци какво бихте отличили като положителна промяна?
С усилията на екипа си успяхме да променим чувствително инфраструктурата в Бойчиновци и населените места от общината. Ремонтирани са 7 площада, 6 читалища, подменени са 60 километра водопровод. Върху него сега започваме да асфалтираме, това са във Владимирово улиците: „Парк на свободата“, „Петко Лечов“, „Хаджи Димитър“, Христо Коцев“, в Мърчево ще се работи по улици: Седма, 14-а, 24-а, в Кобиляк на улица „Георги Кирков“, В Лехчево – „Христо Вътов“, „Тодор Семерджиев“, в Бойчиновци – „Симеон Влахов“ и „Стефан Влахов“. Изброих улиците, за които в момента текат процедурите за избор на изпълнител.
До 20-ина дни започва асфалтиране на улици в Лехчево – „Димитър Благоев“, „Лютенска дружина“ във Владимирово, в Мадан – „Владимир Ленин“ и Бойчиновци: „Никола Вапцаров“, „Пионерска“, Валентина Терешкова“, „Владимир Минчев“, Георги Кирков“ и „Кирил и Методий“. Ремонтите се финансират от средства, отпуснати ни с постановления на министерския съвет. Бяха ни отпуснати средства в размер на 1 120 000 лева.
Имаме подписан договор за изпълнение на проект по Държавен фонд „Земеделие“, но в момента тече процедурата за избор на изпълнител. Когато приключи, ще започнем работа по улиците: „Христо Михайлов“ във Владимирово, „Христо Смирненски“ в Мадан, в Лехчево – „Стефан Караджа“, „Райко Даскалов“ и „Иван Вазов“. Стойността на този проект е 1 214 000 лева.
Това са едни добри средства, с които ще обновим инфраструктурата в населените места. Искам чрез в. „Конкурент“ да се извиня на хората за това, че им разкопахме улиците. Но предпочетохме да направим първо водопроводите, а след това да асфалтираме улиците им, а не обратното. Доста трудно се стига до парите за асфалтиране, затова предпочетохме първо да оправим водопроводите, а едва след това да асфалтираму улиците.
В момента е в ход втория етап за избор на изпълнител за обновление на площадите в Мадан, Мърчево и Громшин, катто и Лехчево. Така продължаваме да реализираме намеренията си – когато човек пътува от монтана към Козлодуй, във всички села от Община Бойчиновци площадите, а после и улиците да бъдат обновени, ремонтирани и приятна гледка за окото. Ремонтирани са и читалищата, опитваме се нашите населени места да имат европейски вид.
Работите обаче не само това лято, предизборно, а последователно?
Да, обикновено през лятото се акцентира на тези дейности. Използваме това време, когато са подходящи метеорологичните условия. Ние постоянно ремонтираме нашите улици, площадите, читалищата... Хората виждат и никой не би казал, че работим само преди изборите. Ние сме тук и работим. Хората виждат какво сме променили и помнят какво беше преди и как е сега.
Работите ли и по други проекти?
В момента завършваме водния цикъл в Бойчиновци. Този проект защитихме пред Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, като спечелихме финансиране от 1 600 000 лева. Това означава подмяна на водопровода и асфалтиране на всички улици /без една/ до края на септември.
А кога ще бъдат асфалтирани общинските пътища?
Преди 10-ина дни подписахме договор с ДФ „Земеделие“, като за 5 500 000 лева ще асфалтираме ІV класната пътна мрежа. Това ще ни позволи да ремонтираме всички общински пътища. Надявам се, че есента ще започнем същинската дейност в това направление.
Това, че асфалтирате пътища и улици привлича ли инвестиции?
Има хора, които искат да правят бизнес в Община Бойчиновци, а ние като управа се опитваме да им предоставим условия за това. Имаме инвестиционен интерес от фирма, която желае да изгради своя мощност за производството на мантинели. Тъй като ние не страдаме от липса на работна ръка и за разлика от някои балкански общини, не сме се обезлюдили, интересът е оправдан. Оглеждат се няколко терена и очакваме резултат от този оглед от страна на чуждестранния инвеститор.
Основният поминък при нас е земеделието и животновъдството, но вече има интерес и за промишленост, което е радващо и показва, че работим в правилна посока.
Г-н кмете, прави впечатление, че не акцентирате само на асфалта, но и наблягате на духовността на хората, като не спирате с ремонтите на всички читалища в общината. Докъде стигнахте в тази посока?
Читалищата във всички големи населени места – 6, са обновени. Така помагаме на самодейците да осъществяват реална дейност и така да съхраняват бита и ценностите на българина и оцеляване на българщината.
В социалната сфера какво правите?
Можем да се похвалим с един спечелен проект за 860 000 лева, който е за интеграция на ромите. Имаме още един, по-малък проект, за подмяна на оборудването в домашния социален патронаж. Храним 250 души целогодишно, като 80 от тях са по проекта „Топъл обяд“, а реципиентите не плащат нищо.
Имате сериозен проблем с водата в няколко села. Как ще преодолеете това?
Ние сме земеделски район, където често има проблеми с водата. Отделно от това грижите, които ни създаде замърсяването на питейната течност в селата Бели брег, Громшин и Кобиляк. По програмата за трансгранично сътрудничество спечелихме проект, което ще ни даде възможност да имаме ежедневна информация за чистота на водата. Имаме еколог, който всеки ден ще знае какво е качеството на водата.
За разлика от други общини, при нас уличното осветление работи и не се изключва в опредени часове. Сметта се събира и извозва по график. При нас нещата се случват.
Тези дни подписахме и договор за патронажна грижа с разширение – предоставят ни се средства за купуването на автомобил и медицинско лице, с което да помагаме на болни и трудно подвижни хора да идат до здравни заведения. Проектът ни е одобрен от Държавен фонд „Земеделие“ и е за 2 години, като очаквам да има осигурена устойчивост след това.
Гордост е факта, че във Вашата община е село Ерден, което има отбор във втората футболна дивизия на България?
Да, в Ерден случиха на добри момчета, които се занимават с футбол. Президентът им Милан Йосифов е човек, който заслужава много признание и уважение за усилията и инвестициите, които е направил за спорта. Но футболния клуб „Кариана“ не е всичко в спортно отношение за нашата община.
В почти всички села от общината имаме футболни отбори, които играят в различните местни групи.
Пистата в Мадан е страхотна база за развитие и и автомобилния спорт. С добри момчета изградихме и писта за мотокрос в Лехчево, където се развива и този спорт. Регистрирахме клуб в същото село, а неговите състезатели често печелят отличия у нас и в чужбина.
Често организираме турнири по тенис и шахмат, на които идват състезатели от София, Видин, Чипровци и Монтана, което показва, че те искат да играят някъде и нашите условия ги удовлетворяват.
Как се справяте с демографската криза?
Запазихме всички училища в населените места. Там, където децата не достигат, дофинансираме със средства от общината, за да го има училището. Моето мнение, което е подкрепено от заместник-кметовете и директорите на дирекции, е, че село без училище е мъртво село. Практиката го показва и назад във времето, когато са закривани училища, тази тенденция се е доказала.
През този мандат получихме 3 нови автобуса от министерството на образованието и науката, с което подобрихме транспорта на нашите деца. Така и родителите им са спокойни, че децата ще стигат и ще се връщат у дома със сигурен транспорт.
По-богат или по-беден сте в края на втория си мандат?
Финансовото състояние ми е почти същото. Не съм станал кмет, за да забогатявам. Развивам моя бизнес от 28 години. Кмет съм от 12 и съм влязъл в тази работа, защото искам да помагам. Създал съм моя бизнес, който се движи от семейството ми, а аз съм се отдал на общинските дела, защото обичам да помагам на хората.
По-беден и по-задължен се чувствам към семейството си, на което заради кметските задължения обръщах по-малко време. Дъщеря ми, която е на 21 години, израсна без мен, защото или бях в командировка, или трябваше да движа нещата в Община Бойчиновци. Осъзнавам, че съм ощетявал близките си, за да може жителите на Община Бойчиновци да са добре. Разбирам, че това не е било првилно, но е било неизбежно, за да си гледам добре и отговорно работата.
С хората съм се отнасял винаги добре. Кабинетът ми е отворен по 9 часа на ден. Нямам приемен ден, защото всеки може да влезе при мен по всяко време. Тъй като съм бил и учител, а в момента съм кмет, често се обръщат към мен и с „даскале“, но вече привикнаха да ми викат: „кмете“.
Богата ми е душата, защото през годините, в които съм кмет, не съм върнал нито един човек и всеки, който е дошъл при мен, си е тръгнал с усмивка на уста. Независимо дали съм успял да му помогна, или съм му обяснил, че решението не е при мен. Ето това ме прави щастлив и богат.
