Доайенът на пчеларите у нас Александър Николов стана на 105 години на 12 юли т.г. И до момента почетният председател на дружество „Акация 1899” е добро здраве и физическа кондиция.
Тъй като живее в центъра на Пловдив, всяка сутрин след закуска дядо Сандо, както го наричат най-близките му, отива на Малката главна, присяда на някоя пейка и наблюдава оживената пешеходна зона. След това, към обяд, се прибира вкъщи, като изкачва само с помощта на бастуна си 72-те стъпала до своето жилище. За тайната на дълголетието си обяснява, че никога през живота си не е преяждал. Дядо Сандо има трима внуци и 17 пра- и праправнуци, които го обичат и често го навестяват.
И до момента 105-годишният пловдивчанин се храни изключтелно разумно, като предпочита да хапва по малко и то все полезни храни. Вече 11-та година той обядва, закусва и вечеря почти с еднакво меню, но въпреки това не се лишава от нищо. Хапва си всичко, което обича и му е вкусно, но и същевременно не преяжда и щади стомаха си. Така например закуската му всяка сутрин е ябълка с мед, орехова ядка и малко сирене. След това си прави една чаена чаша млечно кафе, както самият той го нарича. И дава рецептата за своето млечно кафе – 3 части прясно мляко и 1 част вода, което изпива, похапвайки 2-3 бисквити. На обяд предпочита порция пилешка супа от близък ресторант и допълнително си хапва бекон или шницел, а за десерт предпочита парче торта. За вечеря изяжда варено яйце, 5-6 хапки тахан халва и 1 купичка мляко с ориз. А ако още е гладен, си дояжда с няколко лъжици кисело мляко. Казва, че 30 години е страдал от язва, а организмът му се е преборил с болестта, защото никога не е пушил.
„Никога не съм палил цигара. Продавал съм ги, но никога не съм посегнал да запаля. Не съм преяждал. Обичал съм труда и работата”, казва рецептата си за дълголетие столетникът. Арестуван е на два пъти през живота си и е лежал в затвора заради политическите си убеждения.
„Много пъти съм умирал и съм оживявал. През 1934 г., като ме арестуваха и ме вкараха в затвора, много ме биха”, разказва дядо Сашо за първите си арест и затвор. Тогава бил на 22 години и бил войник. Осъдили го заради комунистическа дейност в казармата и бил обявен за враг на царя и отечеството. Получил 8 години и 4 месеца затвор, но заради амнистия, бил пуснат по-рано, през 1936г. Заминал за София, където станал сладкар и там се запознал с Никола Вапцаров. Втори път бил съден през 1941г., когато получил 15 години затвор, отново по политически причини. На 8 септември 1944г. бил освободен. Постъпил в армията, където се пенсионирал като подполковник и се захванал с пчеларство. Над 25 години е бил председател на пловдивското пчеларско дружество и въпреки преклонната си възраст, и до днес не отказва съвети на младите си колеги пчелари.
monitor.bg
