Продължаваме да ви представяме славните футболисти на Ботев /Враца/ в традиционната рубрика, която излиза вече втора година на страниците на в. „Конкурент“ и в информационния сайт на Северозапада – konkurent.bg. Цветан данов, познат на футболните привърженици от близкото минало и като „Майстора“, е един от най-обичаните от публиката бивши играчи. Наскоро – на 27 юни, роденият в монтанското село Долно Белотинци халф навърши 60 години. Срещата с него се осъществи на уникалните за България чествания на спортисти-юбиляри. Според статистиката е изиграл 186 мача със зеления екип и е реализирал 63 гола. Той е един от златното поколение, играло през 80-те години на миналия век.
Рубрика на Георги Александров
Цветан Данов е един от малкото врачански футболисти, които са отказвали на Левски. Днес тази история звучи доста поучително. „През Левски са минали много футболисти. Едни са оставили диря, но има и такива, които само са преминали. В момента този клуб не тачи водещия си голмайстор Наско Сираков, какво остава за мен?! Щях да съм един от миналите през Левски. А във Враца беше друго – ръководството ме уважаваше, а публиката – обичаше. Не съм от Враца, но с гордост казвам, че съм част от най-известните футболисти на Ботев. Този отбор стана мое семейство, стадионът беше вторият ми дом, а тук съм изкарал едни от най-хубавите години от живота си“, не крие Майстора.
Цветан Данов е известен с това, че е истински джентълмен на терена. Неслучайно онова, което днес наричаме феърплей, той го демонстрира на терена с уважението си към противника. Неслучайно през 1987 г. печели отличието за спортсмен №1 на България на футболния терен. Този факт рядко се изтъква, когато става дума за Майстора. Всеки помни уникалните му голови пасове към Емил Маринов или ювелирните изпълнения на преки свободни удари, с които е разплаквал не един вратар.
В живота си Данов е имал и разочарования. През 1983 г. в Сплит, когато в един луд мач губим от бивша Югославия в края заради егоизма на Ради Здравков – това е един спомен, към който Мастора не желае да се връща. Според него така е било писано на българския футбол, който е получил компенсация 10-ина години по-късно по време на лудото американско лято.
За Данов по-важни са миговете, преживени в Ботев. Припомнял на съотборниците си, които не са от Враца, че им е по-лесен животът. „Това им казвах навремето на моите съотборници, които макар и малко, идваха от София. Викам на някои от тях: „Лесно ви е на вас, свършва мача и си тръгваш, а аз се прибирам у дома с тролея, където всички ме познават и ще ме питат защо сме паднали!“ Плашех ги, че при следващата загуба ще ги кача на тролея, за да усетят, че във Враца хората не просто живеят с футбола, а приемат пораженията като лична трагедия, а успехите – като най-важните неща от живота си“, връща се назад във времето събеседникът ми.
Данов е имал щастието да играе пред 20 – 30 000 зрители на стадиона във Враца. Какво помни от този период?
„Няма такава емоция. Излизаш от тунела и настръхваш. Сега казват, че „дават всичко от себе си“. А ние наистина давахме, ама имаше какво да даваме – радост на тези хора по трибуните. Когато бях състезател, не се загряваше толкова време на терена. Около час преди мач започвахме в съблекалните и излизахме само през последните 15-ина минути. От прозорчето на съблекалнята виждахме колко хора идат по алеята към стадиона и точно тези колони от запалянковци ни надъхваха още повече“, връща ме към славните години на Ботев в елита Цветан Данов.
„А сега като гледам, че се играе пред 15-20 човека по трибуните... е обидно. И за футбола, и за хората по трибуните, и за тези по терена“, не крие разочарованието си от футболната действителност Майстора.
Следващият път очаквайте: С кого му е било най-лесно на терена и какво казва Майстора за Илия Панев
