Балканджията спазва постите и тачи сланинката, с която готви дори десерти, казва в интервю за "Монитор" доц. Кочева от Института за български език при БАН
- Доц. Кочева, каква е целта на новия проект за интерактивна карта на кулинарните термини на регионите ни и откъде дойде идеята?
- Тази нова карта, която сега се изработва в Института за български език от екипа, който ръководя, е по проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН. Идеята ни е да представим традиционната българска кухня по цялата българска езикова територия. Става дума за лингвистично изследване, което ще експлицира характерните особености на българските диалекти днес, но ще покаже най-вече какво е съхранено от старите, традиционни български храни, както и кои са специфичните продукти и гозби за отделните региони. Едно такова кулинарно райониране в лингвистичен аспект ще допринесе много за изследване не само на българската кулинарна терминология, но и, надяваме се, за възстановяване на производството на автентични български ястия и напитки. Напоследък кулинарният кръгозор на българина се разшири неимоверно, опознахме какви ли не чужди рецепти и блюда, понякога до такава степен, че забравихме родното. Затова ни се иска да обърнем поглед назад и да видим с какво са се хранили нашите предци. И до ден днешен, когато обикаляме по теренни експедиции, установяваме, че техните хранителни навици са били далеч по-здравословни от нашите, да не говорим пък за продуктите, които използват. Онова, което ни се предлага по магазините като скъпа и прескъпа биопродукция, всъщност те берат от своите градини и подозираме, че би устояло на всяка съвременна конкуренция.
- За първи път ли се изработва подобна карта у нас? Всъщност идеята за нея бе лансирана преди години, като се смяташе, че това ще увеличи туристопотока.
- Нашата карта няма аналог. Някои отделни общини са направили свои туристически кулинарни „пътеводители“, но те имат друга цел. Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия има за цел да покаже особеностите на старата българска кухня, но същевременно да открои и диалектните особености на селищата, от където ще представим звук и картина. Защото картата ще „говори“ и ще „се вижда“, тоест ще демонстрира и аудио-, и видеофайлове. Проучването е много трудно, но удоволствието от него е голямо.
- Можем ли да кажем, че е продължение на предишния атлас на диалектите ни?
- В проектите ни винаги има приемственост и няма как да бъде другояче, защото ние изследваме развоя на езика. Българският диалектен атлас проучва на различни езикови равнища целия езиков континуум, т.е. всички региони, в които се говори български език, независимо дали са вън или в държавните граници. Ние следваме тази научна традиция. Настоящата карта също ще откроява диалектната специфика, защото и звукът, и видеото ще демонстрират най-вече фонетичните и лексикалните особености на регионите. Точно тези черти са най-ярки в диалектно отношение. В Троянско например готвят „барабоена чурбъ“, в Тетевенско – „бêл мêж“, и т.н. Ще се чуе специфичната фонетика, има селища, които в това отношение са много далеч от книжовния език. Лексикалното разнообразие също е голямо, диференциалната лексика, т.е. различната от книжовната, е тази, която особено ни интересува. Така че интересното предстои, ние сме още в самото начало. Най-важното е, че ще поднесем свеж, актуален диалектен материал, събран към днешна дата, който ще покаже устойчивостта на говорите.
- Казвате, че Троянският край не е избран случайно за първата ви експедиция. С какво ви впечатлиха местните?
- Организацията на подобни експедиции е по-сложна, защото това не е обичаен „терен“. Обикновената диалектоложка експедиция е тази, при която отиваме на село, срещаме хората по улици, градини, влизаме, сядаме, разговаряме известно време, записваме. А тук трябва да влезем по къщите, в кухните на хората, да ни сготвят, за да снимаме и да записваме. Тоест необходима е предварителна подготовка. Затова се обръщаме към музейните работници, както направихме в Троян. В Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства ни съдействаха от сърце и изключително професионално, свързаха ни с точните хора, които ни отвориха домовете си. Надяваме се това да стане и по другите градове и села, защото троянци вдигнаха летвата високо. Що се отнася до лексиката на троянския говор, в огромната си част тя е характерна за основния речников фонд на българския език, но редом с общобългарската лексика на диалекта са присъщи и редица специфични думи. И ще ви дам един пример, който не е „кулинарен“, но има отношение към народопсихологията. Съществителното глупак в Троянско има 32 вариантни лексикални форми: абдàл, àпл’у, àптъръ, бàалъмъ, будълъ, глафчу, гълвàк, дивàк, дивънè, дѝфчу, дръвнѝк, дурàк, зàпл’ъс, зàтръ, зъплисѝъ, клен’, л’òшку, прустàк, пỳкъл, пỳмпъл, пън, сирсèмин, тѝкв’ъник, трòпчу, тулỳп, тъпàк, тъпънàр, шàнт’у, шòшл’у, шушумѝгъ, шъпшàл, шъшкнин. Изводът от психолингвистичен и етнолингвистичен характер както за троянеца, така и за българина изобщо е, че той не търпи глупостта (и глупака) и изразява своето негативно отношение към това явление от действителността по пътя на номинацията.
- А кои са традиционните гозби за района?
- Балканджията се храни много здравословно, спазва постите и тачи сланинката, с която готви много ястия, включително и десерти. По селата около Троян, особено в този сезон, готвят със зеленилки всевъзможни супи и каши – копривени, лападени, правят лучници, копривници, щирници, които са тестени изделия със „зелено“ и, разбира се, отново със сланинка, която има „кръфтинъ“, тоест шарена е. Най-впечатляващото ястие в региона обаче е „сватбарското жито“, което за нас приготвиха в Гумощник и което не се прави по другите краища и по този начин. То се готви два дни, технологията е сложна, но резултатът трябва да се опита, защото не е възможно да се опише. Само ще кажа, че е по-вкусно от крем брюле, житото буквално не се усеща, а блюдото е ритуално – поднася се по радостни поводи като сватби, кръщенета, някогашни войнишки изпращания, сега по големи празници.
- Кой регион е следващата ви цел?
- Съвсем скоро тръгваме към Разложко, Банско, Якоруда. Този регион е много интересен както в езиково, така и в кулинарно отношение. Имаме своите предварителни знания и очаквания, но същевременно сме наясно, че ни чакат и изненади, както се случи в Троянския край.
- При това езиково разнообразие е логично да ви попитам как глобализацията ще окаже влияние върху него и изобщо може ли да окаже такова?
- Диалектите са живи и очевидно това ще продължи дълго. Има гласове, които предизвестяват техния край, но подобни „теории“ се опровергават от практиката. През последните години често сме на терен, а сега, около този проект, почти ежемесечно и установяваме, че хората продължават да пазят добре териториалните си говори. Нещо повече - те вече се гордеят с тях, защото знаят, че диалектите са част от тяхната идентичност. Всъщност ще го разберете всички, щом „чуете“ и „видите“ нашата карта.
Визитка:
Доц. д-р Ана Кочева работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН
Занимава се с проучвания на българските диалекти из цялото езиково землище, с проблеми на езиковата история и сравнително (българо-немско) езикознание
Участвала е в проучване върху езика на българската общност във Виена, изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Р Македония, организирани ежегодно от фондация „Българска памет”
Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси
monitor
