Едва ли някой има съмнение колко важна е киберсигурността в днешния ни цифров свят и колко още по-значима ще става в утрешния, когато ще имаме все повече свързани устройства. Затова отговорността на всички ни е пропорционална на важността на киберсигурността и засилването на устойчивостта ни на киберзаплахи следва да остане начело в списъка със задължителните задачи, които трябва да изпълним. За това призова комисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел при откриването на международната конференция по киберсигурност Sofia CyberSec 2019.
Тя очерта ключовите елементи от правната рамка на ЕС, които вече започват да се изясняват. Първото общоевропейско законодателство за киберсигурността – Директивата НИС – вече е приложено към националното право на почти всички държави членки. Сега в центъра е Актът за киберсигурност, по който бе постигнат решителен напредък по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, а кратко време след това се приключи с политическо споразумение между трите европейски институции и актът скоро ще влезе в сила.
Мария Габриел наблегна на най-съществените мерки, които предвижда това законодателство за засилване на общоевропейската киберсигурност. На първо място, той дава на ЕНИСА – Агенцията на ЕС за киберсигурност – постоянен и по-широк мандат, както и допълнителни ресурси. На следващо място поставя началото на първата общоевропейска рамка за сертифициране, която да позволи компаниите само веднъж да минават процедура по получаване на сертификат на своите ИТ продукти, услуги и процеси, който ще е валиден в целия ЕС. Сертифицирането ще предостави за потребителите повече прозрачност за характеристиките за киберсигурност на продуктите и услугите и ще им даде възможност за информиран избор, тъй като ще могат да сравняват продуктите в целия ЕС.
Комисарят очерта и предизвикателствата, едно от които е фрагментирането и ниските публични инвестиции в киберсигурност. "Голямата цел в следващата МФР е да имаме увеличени средства за подобряване на киберзащитата ни. Предложих нова програма "Цифрова Европа" и по нея сме предвидили 2 милиарда евро за киберсигурност от общия й бюджет от 9,2 милиарда евро. Допълнителни ресурси ще дойдат от програмата "Хоризонт Европа" в помощ на проектите за изследвания и иновации. Изграждането на Европейски експертен център в сферата на киберсигурността и мрежа от национални центрове за киберсигурност са също част от ключовите ни предложения. Вече сме набелязали 13 съществуващи експертни центрове в сферата на киберсигурността в България. Това може да послужи България да се превърне в истинска притегателна точка за киберсигурността в ЕС и да помогне на Европа да стане лидер в следващото поколение решения в тази област. И най-важното - ще помогне нашите граждани и обществото да се чувстват по-сигурни", заяви Мария Габриел.
Програма "Цифрова Европа" ще подкрепя и хъбовете за цифрови иновации, в които могат да се тестват нови бизнес модели, нови продукти и услуги в областта на киберсигурността. Освен това, 700 милиона евро по програмата са за високи цифрови умения, а това дава възможност за обучение на така нужните експерти по киберсигурност, чийто недостиг се усеща много осезаемо още сега, допълниха от Представителството на Европейската комисия в България.
"Инвестициите в киберсигурност са инвестиции във всеки един от нас, в нашите устройства, в нашата критична инфраструктура, в нашата администрация. Когато действаме заедно и координирано, тогава могат да се случат по-мащабни инвестиции в киберсигурността в Европа. Ние наистина се нуждаем от тях", заключи българският еврокомисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел.
