Продължаваме да ви представяме славните играчи на врачанския „Ботев“, които през годините са оставяли ярка диря в неговата история. Един от най-великите играчи на почти вековния клуб е Димитър Ефремов. Роден е на 21 ноември 1954 г. в Криводол. Изиграл е 278 мача в елита за врачани, което му отрежда пето място във вечната ранглиста на клуба. Вкарал е и 58 гола за същия клуб /изиграл е и 21 мача за „Академик“, в които е вкарал още 8 попадения в елита/. Облича зеления екип през 1972 и играе за врачани до 1989 г. с малки прекъсвания заради следването си. Играл е за почти всички гарнитури на националния тим. Майстор на спорта от 1983 г. Като треньор е бил начело на „Ботев“, „Първа атомна“ /Козлодуй/ и „Локомотив“ /Мездра/.
Поредица на Георги Александров
Димитър Ефремов е един от малкото футболисти на „Ботев“ /Враца/, които нямат нужда от задължителното представяне. Дали заради изиграните 278 мача в елита с екипа на врачани, дали защото е бил повече от 15 години в него, или защото е една от живите легенда на клуба.
Събеседникът ми си спомня, че за мачовете с грандовете - ЦСКА и „Левски“, хората идвали на стадиона още в 10-10.30 часа сутринта. "Чакаха с часове да влязат и още толкова седяха по трибуните, за да гледат мача на живо.Вярно, че мачовете започваха от 14-15 часа, но да чакат 4 часа преди първия съдийски сигнал си беше и уважение, и внимание, и любов на публиката към нас, футболистите. Как да не се раздадеш на терена. Идва ти да изядеш тревата!", разказва Ефремов.
Признава, че най-силният му сезон в кариерата е 1978-1979 г., когато в 7 мача нанизва 11 гола, но щастието му обръща гръб и получава тежка контузия. "Повикаха ме в олимпийския национален отбор. Страшно ми вървеше, но играхме в Пловдив и имаше един ляв защитник - Делев, който ми счупи десния крак. Спомням си, че същата година голмайстор на първенството стана Руси Гочев от Левски с 19 попадения, а аз имах половината само за 7 мача. Но явно не ми е било писано", спомня си Ефремов.
Първите мачове през същия сезон дори не е титуляр. Наставник на врачани тогава е Васил Романов, който не го пуска в началните 4 кръга. Но идва гостуване на Хасково, където до почивката Ботев губи с 0:3. "През второто полувреме ме пусна и аз вкарах два гола. В последната минута ударих и греда, за малко да направя хеттрик. След този мач започна да ме пуска редовно като титуляр до тежката контузия", казва Ефремов.
Дебютът му е мечтан - влиза като титуляр срещу „Черно море“ и вкарва 2 гола, с които Ботев печели мача. Това става на 17 декември 1972 г. "Спомням си, че тогава ме смени Цветан Йончев. Това беше и неговият дебют. Аз на 18 години и още в първия официален мач с екипа на „Ботев“ - бум: 2 гола. Вярно, че паднаха доста лесно, но си бяха дебютни. И при двете положения имаше удар към вратата на противника, топката се отбиваше от гредата и попадаше у мен. Само че и за това се иска късмет, но се иска и нюх да си пред вратата точно в този момент", спомня си Ефремов. Той започва като втори централен нападател, приемайки фланелката от легендата Георги Каменов, но после играе на всички постове в халфовата линия, включително, когато се е налагало и като централен защитник. Шегува се, че само вратар не е играл, но не защото не можел, а тъй като не са го пробвали треньорите.
Всички голове, които е бележил, са незабравими за Ефремов, но един от тях, е оставил сериозна диря в живота му. "Бях в казармата и играехме срещу ЦСКА. Независимо, че често падахме от тях и в София и във Враца, те си ми бяха нещо като абонати и обичах да им вкарвам голове. Направих го и в тази среща - беше на стадион "Христо Ботев", а вратар беше Йордан Филипов. Мачът завърши наравно 1:1, благодарение на моето попадение. На път за тунела - голяма еуфория, защото не сме паднали от софиянци. Обаче ме пресреща някакъв човек, когото не познавам. Каза ми, че до вечерта ще ме пратят в наказателна рота. После научих, че ме е заплашил не кой да е, а легендарният треньор на "армейците" Манол Манолов-Симулията. Не знаех, че като войник ми е забранено да вкарам гол във вратата на ЦСКА", спомня си Ефремов. Веднага след мача се прибрал в поделението, а още от портала го вкарали в ареста. "Изкарах 15 дни там, а после ме пратиха в поделението в Пали лула - където чукаха камъни тогава. Това ми беше наказанието, че съм вкарал гол на ЦСКА. И досега обаче не съжалявам, че го направих", казва усмихнат Ефремов.
В следващия брой четете за турнето в Иран, което докарва много емоции на врачанския "Ботев".
