Възможността бизнесът да кара работниците си да работят извънредно до 300 часа на година, предлага социалният министър Бисер Петков. Увеличение на лимита за извънреден труд от 150 на 300 часа е една от промените в Кодекса на труда, които подготвя социалното министерство, съобщиха от ведомството пред “24 часа”.
Ако тези 300 часа извънреден труд се разхвърлят на работните дни в годината, това означава възможност за удължаване на работния ден от 8 на над 9 часа.
Полагането на извънреден труд обаче ще се включва вече задължително в колективния трудов договор, предвижда предложението на социалното министерство. В момента той може да бъде предвиден и в индивидуалния договор.
Правото да се полага до 300 часа извънреден труд бе поискано от бизнеса в неговите предложения за промени в кодекса. Те пожелаха и правото на т.нар. нулеви работни часове, т.е. да могат да викат работниците по-рано на работа, без това да се отчита като работно време. Синдикатите пък предложиха въобще да отпадне възможността за извънреден труд извън регламентираната 40-часова работна седмица.
При полагането на нощен труд фирмите задължително да осигуряват храна на работниците, предлага още социалното министерство. Предвидено е и осигуряването на представително облекло за всички работещи в администрацията, а не само за тези, които са държавни служители.
Облекчение за работодателите ще е и изискването документите на трудовото досие да се пазят само 10 години, а не както е в момента - 50. Това също е предложение на Бисер Петков.
Засега социалното министерство не казва дали е уважило някое от исканията на синдикатите. КТ “Подкрепа” например предложи да отпадне възможността работодателят да плаща само 60% от заплатата при финансови затруднения. Те поискаха и повишаване на защитата от уволнение на работник. Освен това профсъюзите настояват да се върне и класът за прослужено време в държавната администрация, докато работодателските организации се борят за пълното отпадане на тази възможност за увеличение на заплатите на работниците.
Не е отразено и искането на Българската стопанска камара при отпуск по майчинство жените вече да не получават право на платен годишен отпуск, който да им се натрупва. В момента след връщането от майчинството те реално имат и натрупан отпуск за една или две години работа.
Бизнесът искаше и разширяване на възможността да прекратява едностранно трудов договор, както и намаляване на възможностите работниците да получават обезщетение само в случаите, когато договорите са прекратени едностранно от работодателя.
Окончателните предложения за промени в КТ ще бъдат обявени през март. А в края на март те трябва да бъдат одобрени от правителството и внесени в Народното събрание.
24chasa
