Днес голямото момче щеше да е абитуриент, малкото - в IX клас, а майка им Биляна - жива. Жената бе с 85% изгаряне и почина два месеца по-късно от раните си
Преди 10 г. в село Осиково бе извършено най-зверското убийство на деца от родител
2500 жени са поискали и са получили от МВР защита след жалби за домашно насилие само през 2017 г. Полицията съветва да не се премълчава, защото последствията може да са ужасяващи.
В поредица “24 часа” ви разказва за някои фатално завършили истории.
МВР съветва да се вземат мерки навреме, без страх и вяра, че домашният насилник ще се промени с времето. Какво може да направите, ако сте жертва на насилие вкъщи: посетете лекар, който да ви издаде документ за увреждания и следи от насилие; подайте молба до районния съд за издаване на заповед за защитни мерки.
Може да се подаде лично, от роднина или чрез началника на районното управление на МВР. Прилага се декларация за извършеното насилие. Не се плащат такси при подаването на молбата в съда. Насилието вкъщи може да е физическо, сексуално или емоционално.
Ако един 30-годишен, здрав и нормален човек не бе избил семейството си, днес нямаше да е доживотник в затвора, а да се подготвя за абитуриентския бал на сина си. Тази година щеше да е последна в гимназията за Еди Панюков от гърменското с. Осиково. Братчето му Иво пък щеше да е в IX клас.
Това можеше да е реалност, ако баща им Манчо Панюков не ги бе заклал зверски преди близо 10 г. Семейството на Манчо, жена му Биляна и двете им момчета можеха да живеят щастливо, защото за 10 г. бащата щеше да е върнал дълговете си и да е обзавел апартамента в Гоце Делчев. Тъстовете му Фикра и Мурат щяха да се здрави и да работят, за да помагат на младите.
Всичко това обаче завинаги остава неосъществима мечта. Защото Иво, Еди и Биляна са мъртви, а родителите на жената са болни и се молят на господ да ги прибере по-бързо. Зетят Манчо пък лежи в килия в затвора в Бобов дол без шанс да излезе на свобода. Само от време на време баща му Манчо го навестява, като получи инвалидната си пенсия.
Манчо Панюков на поредното съдебно заседание
От убиеца се отрекоха сестра му и братовчедите - никой не иска да си спомня за него.
В същото време трагичната нощ на 4 февруари 2009 г. продължава да буди кошмари у жителите на малкото село. Това е може би най-зловещият случай на убийство на деца от родния им баща - 9-годишният Еди и 6-годишният Иво са зверски заклани.
Гърлата им
са прерязани с
30-сантиметров
нож,
който баща им взел назаем от касапин - казал му, че ще коли агне.
Братчетата Иво и Еди
Манчо сключил брак с красивата Биляна през 1998 г. На 17 юни 2000 г. се ражда синът им Еди, а в Деня на детето 2003 г. и малкият Иво. До май 2008-а семейството живяло в Гоце Делчев в апартамент на родителите на Биляна. След това се преместило в Осиково при баща ѝ Мурат и майка ѝ Фикра Парапанови. През последните 2 г. Манчо нямал постоянна работа. Финансовите затруднения притискали семейството и съпрузите често се карали.
На 2 февруари 2009 г. те взели децата си и заминали от Осиково в апартамента в Гоце Делчев. Там се скарали заради липсата на хладилник, пералня, телевизор, микровълнова печка, дивиди, които Манчо дал в заложна къща.
Сутринта на следващия ден Биляна с децата се върнала при родителите си на село. Казала на майка си, че ще напусне Манчо. На следващия ден той обаче отишъл при полицейския инспектор в селото и разказал за раздялата с жена си.
Поискал
полицаят да
говори със
съпругата му
Униформеният откликнал на молбата. Биляна обаче била твърда, че ще остане с децата при родителите си. След като Манчо чул това от полицая, решил да убие жена си и децата. Купил туба с бензин и взел ножа. Около 17 ч заедно с двете си деца отишъл в заведение в селото и си поръчал пиене. Оставил тубата с бензин отвън, а момчетата си играели на компютрите.
След известно време Манчо поръчал питиета на всички в заведението.
В същото време на втория етаж в къщата на тъста и тъщата му се събрали техните близки, които вечер ги навестявали. Така им помагали да понесат мъката от смъртта на сина им, починал при катастрофа. Там освен Фикра и Мурат и дъщеря им Биляна били сестрите на Фикра с мъжете си. Около 20,20 ч Манчо се върнал и се качил на втория етаж. Ритнал вратата и започнал да разлива бензина по пода и по хората. Драснал кибрит и всичко пламнало. Децата се уплашили и побегнали към двора. Бащата настигнал 6-годишния Иво, хванал главата му и с ножа прерязал гърлото. След това догонил по улицата Еди и по същия зверски начин го хванал за главата и му прерязал гърлото.
Върнал се в къщата да търси Биляна, за да заколи и нея. През това време всички роднини избягали през терасата навън. Биляна се скрила в банята на първия етаж, цялата обгорена. След като не я намерил, Манчо се отправил към родното си село Скребатно. Влязъл в изоставена плевня и заспал. След часове е открит от полицията.
Осемте обгорели жертви са транспортирани до болницата в Гоце Делчев, като петима от тях са преместени в “Пирогов”. Биляна, която имаше 85% изгаряния, почина два месеца по-късно. Останалите са с изгаряния от 22 до 42% и след дълго лечение и пластики животът им е спасен.
Родителите на Биляна са потънали в скръб заради загубата на сина и на дъщеря си.
Окръжният съд в Благоевград, а след това апелативният и ВКС категорично потвърждават доживотна присъда без замяна при специален режим. Присъдена е кръвнина на всички пострадали от над 260 хил. лв. Пред втора инстанция убиецът настоява за намаляване на наказанието, което било несправедливо и да иска нова психоекспертиза. Магистратите категорично отказаха.
Психиатричната експертиза, извършена още на първа инстанция е категорична, че Манчо е бил мотивиран да извърши зверствата, за
да се справи с
чувството за вина
Съзнавал е през цялото време какво върши. Не е бил в състояние на физиологичен афект. Характеризиран е като личност с вътрешна противоречивост. Почувствал е безизходица, неспособност да види себе си извън семейството. Емоционално лабилен и раздразнителен. Експертите поясняват, че не е налице болестно състояние. Манчо се опитал да се оправдае, че като дете бил с майка си на нивата, когато пада гръмотевица и я убива на място, а той получил мозъчно увреждане. Такова обаче категорично не е установено при прегледа. Няма паметови нарушения, нито пък данни за психично заболяване, увреда на мозъка или др.
“Обстоятелството, че действията му са неразбираеми от човешка гледна точка, съвсем не означава, че те се дължат на психическо заболяване или предходна травма”, категорични са експертите.
Ситуацията с раздялата със семейството си възприемал като неразрешима и не виждал алтернатива да живее след раздялата. Смятал е, че изпада в безизходица. Не искал и друг да отглежда децата му. Рядко магистрати си позволяват да проявяват емоции в съдебните актове, но за тази кървава драма пишат, че убийството е извършено с изключителен садизъм и жестокост, отмъстителност, ярост, коравосърдечие, бруталност.
