Бихте ли се представили на читателите?
Йордан Влахов: Баща ми - Иван Влахов е роден в Гложене, Тетевенско. Не се спираше пред нищо, пречки и граници за него не съществуваха. Беше много решителен, предприемчив, безстрашен, ученолюбив и свободолюбив. Национал-либерал /стамболовист/. През Стамболово време е бил кмет и председател на училищното настоятелство в Малорад. Думата му пред народа е била закон и пълна с вера. Той имаше кръст и медал за участието му като опълченец на Шипка, които поставихме на гърдите му при погребението на 15 юни 1935 г.
Вергиния Йорданова: Аз съм една от 20-те внуци на Иван Влахов. Родена съм 1932 г. в с. Малорад. Моят кръстник е Вергил Димов - политик от БЗНС. Завърших Учителския институт в София - специалности математика, физика и химия. Бях разпределена за учител в Благоевградски окръг, омъжих се там и родих двете си дъщери - Мариана и Румяна. Имам внуци и правнуци.
Голям и тачен е бил родът на Иван Влахов и в Тетевенско, и в Малорад, с какво се отличаваше?
Вергиния: Поддържаме връзка с роднини в цяла България и чужбина. Научаваме любопитни данни: много млади хора от Малорад искали чичо ми Христо Ив. Влахов да им стане кум, защото веднага построявал малка къщичка на младото семейство. На 21 юли 1925 г. той спечелил търг за доставка на 150 хиляди тухли за строителството на общински дом-паметник. Чичо ми Димитър Ив. Влахов /геодезист/ получавал много задачи за измерване на имоти.
Йордан: Братята ми Димитър и Ботьо беха най-решителни и безстрашни във всички времена, най-вече около изборите във фашистко време. Излизаха насреща на пистолети и ножове на полицията. Димитър беше упорит опозиционер. Той беше народен представител в 23-то ОНС и околийски управител на Оряхово.
Каква е връзката на рода Влахови с читалищната дейност 1919-1925?
Вергиния: Прочетох, че чичо ми Ботьо е един от основателите на читалището в Малорад през 1919 г.
Йордан: Основатели на читалището в Малорад са и братята ми Димитър и Фердинанд, които беха първите самодейци-актьори. По това време аз, ученик в Борован прогимназията 1917-1919 г., правех първи стъпки на Борованска сцена под наставничеството на Коста Петров. Малки диалози “Пижо и Пенда” - трезвите, а по-после и пияните. Също “Диалог между овчар и свинар”. Те ми допаднаха и аз ги пренесох и на Малорадска сцена през ваканциите. Много се харесаха. Като ученик в Орехово (1919-1923) освен с читалищна дейност се свързах и с новото Въздържателно движение. Започнах да посещавам кръжоци, сказки, реферати, утра и забави, в които участвах с номера, декламации и хуморески. 1923-1925 г. като ученик в гимназията Враца с мой съученик от Криводол трупахме самодеен театрален опит в неговото село.
Какво се случва с читалищната дейност на Влахови 1925-1948 г.?
Йордан:1925 аз вече бех учител в Малорад. Театралната ни сцена беше от дъски върху чинове. Завесата беше от платна, чаршафи и пердета, донесени от домовете ни. След две-три години нови учители навлезоха в читалището и съживихме дейността. Взехме ръководството-управата и читалището заживе пълнокръвен културен живот. От 1925 до 1948 година непрекъснато съм бил в ръководството на нашето читалище, в болшинството си секретар или председател най-вече.Последваха вечеринки, утра и забави. Изнасяхме пиеси и комедии, в Малорад и в околните села. Направихме неподвижна сцена, закупихме завеса и платна. През 1927 г. написах стихотворението “Кой пие и кой плаща” и когато го декламирах бех свален от сцената от старши стражара, а на сутринта уволнен телеграфически, като неудобен. Принудих се да изкарам курсове за шофьор и работих 2-3 години като такъв. През това време аз не прекъснах връзката с читалището.
Вергиния: Трябва да съм била 6-годишна, когато ме включиха в една пиеса, в която баща се кара на мен - детето. На сцената в училището “Цанко Церковски” се разплаках с глас, защото се изплаших от сериозния тон на бащата, но ролята ми се оказа сполучлива. В неделните утра редовно участвах със стихотворения.
Какви придобивки има читалището в този период?
Йордан: Събирахме средства и помощи и закупихме радиоапарат “Филипс” за 12 хиляди лева. Това беше чудо велико. През 1935 г. събрахме жито от населението и закупихме духова музика - 14 инструменти. Лично аз ходих в Троян, от Бочо Вълев ги докарах в село. По пътя простинах много и боледувах 40 дни. Четирима учители се включихме в читалищната музика. За 20 дни научихме първия репертоар, с който се представихме на площада в Малорад: четири марша и две-три хора. Произведохме просто фурор в селото. Започнахме да свирим за читалището по празници и именни дни, срещу подпис и заверена тетрадка. Имахме желание да купим прожекционен апарат, за кино в Малорад.Обикаляхме селото за помощ /пари и жито/, всяка къща по три пъти най-малко. Хората се отзоваваха най-дружелюбно. След всяка акция давахме отчет на общо събрание. Ходих в София да избера киноапарат при частен търговец, но не се спазарихме.
Вергиния: Спомням си, че в ранното ми детство читалището се помещаваше в стая от къщата ни. Прозорец към главната улица и вътрешна врата към кухнята ни. Татко беше сложил шкафовете, в които слагаха инструментите на музиката, на тази вътрешна врата. Аз отварях вратата откъм кухнята ни и слушах репетициите на музикантите. Татко свиреше на меден духов инструмент - баритон. Знаех кои маршове и кое хоро трябва да разучават всеки ден. Мен особено ме вълнуваха валсовете, също като баща ми - и той много ги обичаше.
Какво е типично за читалищната дейност през 1945-46 г.?
Йордан: Читалищният деятел в тези години трябваше да има голям такт, да се ползва с народното доверие, да бъде добър оратор. И при тъжен повод. Със сълзи на очи изнесох едночасова реч на погребението на младите руски летци, катастрофирали във Врачанския Балкан. Правехме общи вечеринки - изпращане на доброволци за фронта. Събирахме помощи. Не остана къща необходена и да не е дала поне малко средства.
Кога започва да се мисли в Малорад за нова читалищна сграда?
Йордан: На годишното събрание на читалището на 19 януари 1947 г. се реши всеки чиновник да даде по една заплата за фонд читалищна сграда. Пръв аз, като председател на читалището, дадох сумата 8 хиляди лева срещу квитанция №22 от 10 март 1947 г., за да дам пример. Когато назря въпросът в Малорад да се строи читалищен дом, бях извикан от председателя на съвета, с когото направихме доброволна уговорка и спазаряване на моя дом и двор, където сега се издига красиво читалище. Съдействах на съвета за уреждането на строителните документи. Имах специална покана при откриването, отзовах се и присъствах на церемонията.
Аслед преместването в село Тлачене през септември 1949 г.?
Йордан: Станах секретар на читалището в Тлачене. Когато там започна строеж на читалищна сграда, работих 30 дни безплатно. Също изнасяхме доста пиеси, с които посетихме много села. За проявите в читалището пишех в “Отечествен зов”, „Искърска комуна“, „Земеделско знаме“ и „Отечествен фронт“.
Вергиния: Ако сега не съм на 86 г., а съм дете, искам отново Йордан Влахов да ми е баща. И в Тлачене, и в Малорад, нямаше комитет, комисия или кооперация, в която той да не участва или ръководи. Правеше всичко много отговорно и добросъвестно. Така, както се грижеше за нас, трите деца, които бяхме далеч от него /в Благоевград, Разград, Бургас/, но винаги чувствахме неговата съпричастност към нашите проблеми и радости.
_______________________________________________________
*Отговорите на учителя и директор на училище “Кирил и Методий” в Малорад и читалищен деецЙордан Влахов /през 1974 г./ и отговорите на Вергиния Йорданова Влахова /на 22.10.2018 г./ записа Румяна Войнова, главен учител по немски
