Иван Атанасов стана на 80 години. Както е модерно да се казва – на 40 в евро, макар че той е от онова поколение, което не измерва времето в пари, а в емоции. Сигурно поради тази причина е уважаван близките си и ценен от приятелите си.
„Роден съм на 5 октомври 1938 г. в Игнатица – село, разположено в полите на Стара планина, което е само на 2 км от десния бряг на река Искър“, казва юбилярът. Учил в родното си село Игнатица, а после в VІІІ и ІХ клас в Мездра. Тъй като се увличал от проифесията на миньора, заминал след това да учи в минния техникум „Христо Ботев“ в Перник. Завършил учението и се отдал на професията в в рудник „Конски дол“ в Родопите. После отбил военния си дълг, карал казарма в поделение 55140 в Стара Загора. Върнал се в Игнатица след уволнението.
„Един мой приятел – миньор от най-стария рудник на Балканите – мина „Плакалница“, по-позната като „Медната планина“, ме нави да работя при него и да играя футбол в местния отбор на „Миньор“. Тръгнахме в 12 през нощта, за да бъдем в мината в 5 часа сутринта“, спомня си Иван Атанасов за началото на истинския си трудов живот.
„Попаднах на много добри хора, които ми показаха важни неща за работата под земята. Научиха ме на труд, скромност и учтивост, да не се надценявам и да бъде всеотдаен към хората, както и че най-важното е да обичаш и теб да те обичат“, спомня си Иван Атанасов. Започнал работа като колектор, после преминал през различните нива – завеждащ смяна, началник участък и стигнал до началник на рудник. „Целият ми трудов стаж премина в ММК „Георги Димитров“ – Елисейна: в рудник „Плакалница“, в рудник „Венец“ и накрая обединения рудник „Плакалница“ – най-големият на Балканите“, допълва юбилярът, който не крие уважението и признанието си към своите колеги. Тъй като е деен, след пенсионирането си, бил избран за председател на пенсионерски клуб №3 „Еделвайс“ /който се намира в Стоматологията – б.а./, където изкарал 10 години от третата си възраст в песни, радости и веселие. „Щастлив съм с моето семейство и на 80 години се чувствам добре. Имам двама прекрасни внука – Дилян и Иван, блрагодарение на грижите на прекрасната ми дъщеря Ирена и зет ми Георги. Не се оплаквам от нищо в живота“, признава Иван Атанасов, според когото човек и на 80 години може да се чувства доволен и пълноценен.
Четете цялата история в "Конкурент" - всекидневникът на Северозапада.
