Румяна Войнова*
Иван Влахов е прехвърлил 40-те, когато напуска родното село Гложене, Тетевенско, и се премества в Малорад, Врачанско. В Гложене и Тетевен днес не се намира документ за раждането му, а в Малорад и Борован няма документ за смъртта му. Стамболовистите, начело с моят любим прадядо Иван Влахов управляват десетки години Малорад след Освобождението.
Родът Влахови в Гложене давал пари под лихва “през девет села в десето”. Десетото село трябва да е било Малорад. Дошъл Иван Влахов и останал. Получил прозвището “Процепа” заради костюма с тесни крачоли, които приличали на малорадчани на процеп от волска каруца.
Доведеното дете Христо /роден 1888 г./ нарекло “мамо” домашната помощница и Иван Влахов отсякъл: “Ти ще бъдеш майка на децата ми, Ненке. Детето вече те избра за своя майка.”
Народили се много “Процепи” в Малорад - Донка (1893), Иванка (1895), Димитър (1897), Фердинанд /1899/, Ботьо /1902/, Йордан /1905/, а да са “Процепи” искали и внуците на Иван Влахов: Дико /1913/, Христо /1932/, Тодор /1937/ и много от момичетата в рода.
Защото да си “Процеп” означавало - да си различен от останалите, да си винаги пръв, да си образован, интелигентен, смел, благороден, човеколюбив, с чувство за хумор, да си интересен в компания, да си привлекателен за другия пол, да си “малко луд”, та да отстояваш политическите си убеждения дори тогава, когато това е безразсъдно.
В Малорад най-свеж е споменът за Бона, съпругата на Христо Ив. Влахов. Фердинанд /съпруга Невена Българанова/ живее в Шумен. Ботьо Ив.Влахов /съпруга Радка Драндийска/ живее в Оряхово и София. Димитър Ив.Влахов /съпруга Ненка Белослатинска/ живее в Малорад и София. Йордан Ив. Влахов /съпруга Мара Тошева Генова, кметска дъщеря от Тлачене/ живее в Малорад, Долни Вадин и Тлачене. Иванка Ив. Влахова /съпруг Трифон Петърчовски от Малорад/. Две от децата й умират от туберкулоза преди 1944 г. Донка Ив. Влахова се омъжва в Михайлово и Цветан Петров описва рода й в книгата “Родове от село Михайлово”.
Стамболовистите, начело с Иван Влахов, управляват десетки години Малорад след Освобождението, а той добива правото да бъде съдебен заседател. Кооперация “Орач” /взаимно спомагателно земеделско дружество/, създадена 1919 г. в Малорад, е свързана с имената на Христо Ив. Влахов /член от 1920 г./, Йордан Ив. Влахов, /член от 1929 г., дългогодишен секретар и председател на УС/, Димитър Ив. Влахов /член от 1934 г. и председател на УС през 1935 г./.
Читалище “Просвета”, създадено през 1919 г., също вплита в историята си имената на рода Влахови. Ботьо Ив. Влахов е сред учредителите на читалището, а Йордан Ив. Влахов е сред ръководителите му и един от създателите на читалищната духова музика. С други колеги подготвя и представя десетки пиеси пред малорадчани. Преди 9 септември 1944 година, няколко години читалището се помещава в дома на Йордан Ив. Влахов. Самият той работи като учител и главен учител в Народно начално училище “Св.Св. Кирил и Методий” - Малорад. Кореспондент е на в. “Заря”, “Оряховско слово” и др. Личната библиотека на Йордан Влахов е втората по големина в общинския център Малорад след читалищната библиотека. След 9 септември той е задължен да “прочисти от вредна литература” библиотеката си и да предсави списък на властите.
Страстен колекционер на пощенски марки, Йордан Влахов притежава една от най-значимите колекции за времето си във Врачанско.
Земеделското училище провежда своята практика в дома на Йордан Влахов. Агроном Иванова подготвя заедно с Мара Влахова кулинарни изложби. Съпругата на учителя Влахов показва в тези часове по практика как се повива новородено, съдейства при приготвянето на храна в часовете по готварство. Тя е завършила Земеделско училище в Орхание /Ботевград/, притежава великолепни домакински умения и с удоволствие предава знанията си на ученичките. Запазени са две нейни тетрадки с рецепти.
Членската книжка на Йордан Влахов от БЗНС е регистрирана под №4. Като писар и секретар в Община Малорад в периода след 1931 г. е един от управленците на Малорад от средите на БЗНС. Той е идеолог на местната опозиция след 1944 година, ръководи Земеделски младежки съюз (ЗМС).
Йордан Влахов е за легално съществуване на опозицията. Търси поле за изборна изява на БЗНС. Не счита, че портретите на царското семейство на Борис III политизират училището и не ги “прочиства от класните стаи”. В навечерието на 9 септември 1944 г. Йордан Влахов проявява уважение към кмета на Малорад - Борислав Дреновски, член на Централното ръководство на Съюза на българските легионери, като запазва човешки отношения с него и след това, което му донася професионални и политически вреди. Властите наричат Тано Христов Боянкин, Иван Г. Лещански и дядо ми Йордан “закоравели гичевисти”.
През 1946 г. в затвора са изпратени двама от фамилията Влахови - Димитър Христов Влахов и чичо му Димитър Иванов Влахов /околийски управител на Оряхово и народен представител в 23-то Обикновено народно събрание 1931-34 г./. Затвор след затвор и накрая в концентрационния лагер Белене.
През септември 1948 г. Йордан Ив. Влахов е уволнен по политически причини и е изпратен за учител в Долни Вадин, Ореховско. След една учебна година той е уволнен със забрана да преподава във всички училища на Оряховска околия. Септември 1949 г. е назначен за редовен учител в Тлачене, околия Бяла Слатина, където работи до пенсионирането си.
В Държавен архив - Враца може да се видят предоставени от нас снимки от сватбата на дядо ми Йордан /27.12.1931 г./, на която присъства политическият елит на БЗНС от онова време, а кръстникът на моята майка Вергиния - Вергил Димов - е на първия ред между младоженците. Има писма на политика Вергил Димов до дядо ми Йордан в Тлачене, Врачанско. Публикация на Тодор Йорданов Влахов, стоматолог в Завода за стъкло в Разград. Братът на майка ми разказва за ученическите му години в Малорад, Бяла Слатина и Благоевград. Има и публикации на майка ми Вергиния във в. “Пиринско дело”, “Струма” и “Минаха години”, както и нейни участия в Радио Благоевград. По теми, свързани с живота на семейство Влахови в Малорад, Тлачене /“Циганката Джама стана част от семейството ни”, “Моята втора майка”/. Нейни снимки от младежката бригада през 1949 г. на обект “Бента Мездра”. Съхранен е и некролог за смъртта на Иван Влахов със син печат, поставен на 15 юни 1935 г. от Селско общинско управление Малорад.
Днес в Малорад няма никой от рода Влахови. Къщата на Христо Влахов и къщата на Димитър Влахов отдавна са сменили собствениците си.
На мястото на къщата на Иван Влахов се издига читалище “Просвета” - достоен паметник за фамилия Влахови.
*Румяна Войнова е главен учител по немски език в НХГ “Св. Св. Кирил и Методий” - Благоевград
