Продължаваме да ви представяме знакови имена от историята на футболния Ботев /Враца/. Един от незабпавимите играчи за всички времена е Кирил Райков, който има зад гърба си 211 мача със зеления екип и 13 гола на сметката си. Историята му прилича на приказка – започва от ромската махала в Оряхово, преминава през Ботев, за да достигне до гранда ЦСКА, с който играе полуфинал за КЕШ срещу италианския гранд Интер. Райков е четвърти в Европа /първенството за юноши от 1963 г./. Онова, което го топли най-много и досега си остава, любовта на привържениците на Цар Футбол. Мнозина от по-старото поколение и до днес му викат не по име, а се обръщат към него с „Майсторе“.
Прякорите са мярка за идентичност, а повечето големи играчи на врачанския Боте“ имат свои звучни наименования, които са им лепнати от запалянковците. За един от най-магнетичните полузащитници от славното минало на врачани – Кирил Райков, има само един прякор – Майстор.
„И досега има привърженици на футбола, които като ме срещнат на улицата, не се обръщат по име към мен, а с „Майсторе“. Такъв е Георги Асенов – почетен гражданин на Враца, председател на сдружението на спортните клубове и бивш началник на полицейското управление. Този невероятен професионалист в своята област ми вика „Майсторе“, признава Кирил Райков. Неговият път прилича на една вълшебна приказка, която започва от ромската махала в Оряхово, преминава през златните години на Ботев и полуфинал с ЦСКА в турнира за купата на европейските шампиони, та да стигнем до неотдавна, когато този невероятен човек беше заместник-кмет на Оряхово.
„Футболът е игра за хората. Затова тяхната оценка е най-важната за моя принос за Ботев, казва Райков. Той обаче не крие, че е обезверен от съвременността, която е позабравила героите на врачанския клуб, допринесли толкова много за славата на този почти вековен клуб. Властта от годините след т.нар. „демократични промени“ са сурови към футболистите и спортистите като цяло. Райков няпомня, че един от най-славните играчи на Ботев – Илия Драгомиров, не е получил приживе уважението, което е заслужил с играта си по терените с екипа на отбора.
„Много хора не го оценяваха още като футболист, други се опитаха да принизят приноса му, но за мен, Драгомиров е човекът, изиграл главна роля при влизането на отбора в майсторската група. Той беше невероятен борец на терена и истински джентълмен извън него. Съперниците се плашеха от него, когато той нападаше вратите на пративниците ни“, разказва Райков. Той си спомня и мач срещу ЦДНА в София, в който Драгомиров „ушил“ гол на великия вратар на „червените“ Георги Найденов с неспасяеим шут от около 40 метра.
„Гледах мача на „Армията“ на живо. И оттогава към този човек хранех огромно уважение. Беше голяма работа“, спомня си Райков. Затова бил един от инициаторите на благотворителни инициативи, включително и мач, за да се съберат средства за лечението на Драгомиров. „Всички спонсори помогнаха от добро сърце – от покойния Иван Петков-Гуньо, който помогна с риба, до сладките, които дари Билгин Токяй. Но нито един от тях не пожела пари, защото знаеше, че дарява за легенда на Ботев. Днес такова уважение към нас, бившите футболисти на клуба, няма“, съжалява Райков.
На мача на стадион „Христо Ботев“, в който медийно помага и „Конкурент“, се събират ветераните на врачани и на „Левски“, а лично Иван Вуцов дава началния удар. Събраните пари отиват до стотинката за операцията и възстановяването на Драгомиров, който се възстановява.
„Имаше смисъл от тази акция, защото тя го изправи на крака. После сме се виждали и друг път, но понеже нямаше кой да го обгрижва, а самият той ми е признавал, че няма пари... Отиде си от този свят, но не получи вниманието, което заслужаваше“, допълва Райков.
Същото „уважение“ обществото отдало и на Сашо Ангелов. „Неговата съдба е жестока. Почина дъщеря му. Съпругата му получи инсулт, той – също. Отидох да го видя и установих, че този човек незаслужено си тръгна от този свят без признанието, което си беше отвоювал с храбрата си игра с екипа на Ботев, допълва Райков. Събеседникът ми допълва, че и в полза на Сашо Ангелов е правил благотворителна акция – помогнал му общинският съветник Пламен Ганецовски и членовете на местния парламент, който отпуснали парична помощ за рехабилитацията на футболист №2 в две ранглисти на Ботев – по брой мачове и по отбелязани голове. „Помолих Цецко Стефанов, който по това време беше директор, но той нищо не направи. Не си мръдна пръста“, съжалява Райков.
„Няма никаква разлика по отношението на обществото и властта към бившите футболисти на Ботев – независимо дали става дума за Драгомиров, или за Ангелов. Така ли трябва да се отнасяме към онези, които са допринесли толкова много за футболния клуб“, попита риторично Райков. Същото отношение е огорчавало неведнъж и Илия Панев.
Въпросите, зададени от Райков, продължават да кънтят в ушите ми...
/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
