Иска ни се никога да не стигаме до тази тема. Често обаче става така, че умира близък, познат, домашен любимец или герой от някой филм. И неминуемо стигаме до въпросите за живота и смъртта.
Как тактично да поднесем темата, без да нараним психиката на детето?
Когато някой умре
Не скривайте истината и не се опитвайте да лъжете детето. Всеки разказ, че човекът е заспал дълбоко, че е заминал надалеч, крие риск малчуганът да се досети, че не казвате истината.
А рано или късно тя ще излезе наяве. И хлапето ще изгуби доверие във вас и нищо чудно да развие неоснователен страх и тревожност – дали пък като заспи, няма никога вече да се събуди или пък, че някои от родителите му ще замине и никога вече няма да се върне.
Как да постъпите?
1. Съобщете тъжната новина в спокойна обстановка. Най-добре вкъщи. Добре е детето да е нахранено, да е спокойно и да не е заето с някаква интересна игра.
2. Не се страхувайте от собствените си емоции. Детето така или иначе ще ги усети. Без, естествено да изпадате в истерични състояния.
По време на разговора е добре да се съсредоточите върху неговите чувства.
Оставете го да реагира както може – да плаче, да се смее, да избяга от стаята, да се скрие под масата. Това са правилни реакции, когато то е изправено пред страшно събитие.
3. Постарайте се да не нарушавате режима му. Така ще покажете на сина/дъщеря си, че след смъртта на някой нищо в живота не се променя, нито спира.
Разхождайте се заедно, играйте, четете книги както обичайно.
4. Прекарвайте повече време с детето и го подкрепяйте емоционално. Ако то помоли да спите при него, да не гасите лампата през нощта, да не затваряте вратата на спалнята, не коментирайте, просто се съгласете. Когато някой близък е умрял, детето може да прояви страх от тъмното, от чудовища, да има нощни кошмари ... И е важно те да не се задълбочават.
Хлапетата на различна възраст приемат факта за смъртта различно. И съответно разговорът с тях не е един и същ.
Как да поднесете тъжната вест?
- Между 2-4 години – не давайте никакви подробности, хлапето едва ли ще ги разбере. То все още не осъзнава факта на смъртта.
- Между 5-6 години – то се страхува най-много от смъртта на своите родители. И е важно подробно да му разкажете, че хората най-често умират, едва когато достигнат до дълбоко старост. А до този момент живеят и живеят.
- Ученици и подрастващи – зависи от възпитанието. Ако детето вярва в задгробния живот, не го разубеждавайте и не му доказвайте, че не е право. Някои вярват в живота след смъртта. И това им е необходимо.
Как да обясним какво е това смърт?
Обяснете кратко, без да използвате емоционални думи.
Основното, което детето трябва да разбере е, че всички хора умират и това става, когато много остареят. Каже му: „Трябва да живееш много, да ходиш на училище, в университет, на работа, да отгледаш своите деца, да възпиташ внуци ... А след това човек много се уморява, става му трудно и умира.“
И ключовата фраза, която помага то да не се плаши, е: „Не с теб ще живеем дълго, още много дълго. И всичко интересно ни предстои и е пред нас!“
Ако детето е научило, че някой млад човек е умрял и пита, му кажете, че това се случва при нещастни случаи и при злополуки или, ако човек е тежко болен. Но, се случва изключително рядко.
И му кажете, че смъртта не е сън – защото в противен случай може да го уплашите и то да не иска за заспи.
По-добре е да кажете, че човек не се движи, не диша, не чува нищо и не чувства. Помнете: за малкото дете е по-спокойно да мисли, че човек или домашният му питомец не просто е престанал да съществува, а е отишъл на небето ( в никакъв случай не в ада – рано е да му говорите затова), а че душата е излетяла в космоса, отишла е в друг свят.
Ако то не пита нищо повече, не подхващайте отново тази тема.
Да водим ли детето на погребения?
Въпросът възниква винаги, когато е умрял близък роднина или член от семейството, родственик. Ако детето е много малко, е най-разумно да си остане вкъщи. Най-вероятно то няма да се държи добре и едва ли ще усети трагедият на близките.
На 5-6 години децата имат понятие за смъртта и умеят да се държат кротко, според ситуацията.
На такава възраст те могат да бъдат водени на погребения, но само ако сами изявят желание.
Ритуалът на самото погребение може да помогне на детето да се избави от страховете, да осъзнае какво е смъртта, да се прости с умрелия, да види мястото, където този човек ще бъде отведен.
Не плашете детето със смъртта (било собствената си или неговата).
„Ще се убиеш така“, „Ако не те имунизираме, ще умреш“, „Ако продължаваш да не се храниш, ще умреш“, „ Ако се държиш така, ще се разболееш и ще умреш“ - тези фрази са забранени.
Ако ги произнесете, без значение какво ви е предизвикало, ще нанесете непоправими щети на детската психика.
Смъртта е естествена и неизбежна. Затова за нея трябва да говорите с детето така, че да приеме факта, а не да се плаши и тревожи. А, за това на първо място е нужни и вие като родители да се отнасяте спокойно. Защото вие сте пример, който детето следва.
Източник: woman.rambler.ru, адаптация Мона Василева
