Някои вероятно си спомнят дните, в които децата събираха лайка или кестени, за да имат джобни за дъвки и сок. В днешни дни няма да срещнете дете с лайкоберачка в ръце или чувал с кестени на гръб, но може да срещнете младеж, който носи торба с пластмасови капачки. Все повече млади хора рециклират пластмасови капачки и ги дават на благотворителни сдружения. Каузата на едно такова сдружение е да помага на бъдещето на България. Към момента “Аз вярвам и помагам” е направило 3 дарения на скъпоструваща медицинска техника за новородени и това благодарение на
48 тона събрани
капачки, за които са
нужни 6 тира
за извозването им.
Всичко започва преди 3 г., когато не съществува идея да се образува неправителствена организация, а единствената цел на група приятели от Варна е да запознаят децата си с рециклирането. “Преди 3 години предложих на най-близките ми хора Антония Антонова и Георги Райнов идеята да говорим на нашите деца за рециклирането и да им организираме забавни игри”, разказва за началото на “Аз вярвам и помагам” организаторът на сдружението Владислав Николов. Впоследствие започват да събират пластмасови капачки от минерална вода, а по-късно добавят всякакви – от паста за зъби, олио, омекотители, кремове за ръце и др. “Капачките са физически най-малкото нещо, което използваме в нашето всекидневие, и събирането им става лесно”, казва Владислав Николов.
Близо 2 месеца след като започват да събират капачки, групата приятели решават да основат сдружението “Аз вярвам и помагам”. “Сдружението е направено така, че няма разпределяне на никакви средства. Всяка една стотинка, която попадне по сметката, отива само и единствено за медицинска апаратура и нищо друго”, казва Владислав. “Докторите в България имат нужда от помощ, за да си вършат добре работата, но поради причината, че тази помощ не идва от държавата толкова често и толкова лесно, решихме, че трябва да помогнем. Само така добрите доктори ще останат в България и няма да избягат в чужбина”, добавя Владислав.
Владислав Николов, а зад него с спял тир, натоварен с 8 тона пластмасови капачки. СНИМКА: Личен архив
Водени от мисълта, че един много стар кувьоз може да навреди повече, отколкото това да не се използва кувьоз, решават да се посветят на каузата да даряват специализирано медицинско оборудване за недоносени бебета. Първото дарение е още през юни 2016 г., когато СБАГАЛ “Проф. д-р Димитър Стаматов – Варна” се сдобива със специализирана апаратура, която помага на бебетата да изкарат попаднал въздух между белия дроб и гръдния кош. Само 3 месеца след първото дарение сдружение “Аз вярвам и помагам” закупува американски прецизен неонатален веноскоп за окръжната варненска болница “Св. Анна”. Апаратът помага да се открият вените на новородените и е от изключителна помощ за добрата работа на лекарите в отделението по неонатология.
Последното дарение, което прави организацията “Аз вярвам и помагам”, е на 4 юни тази година и до момента е най-голямата медицинска апаратура, която са дарявали. Купуват бебешки
реанимационен кът с
отоплител, който
струва 15 хил. лв.,
а сумата е събрана изцяло от предадени за рециклиране пластмасови капачки. “Това е апарат, който трябва да присъства във всяка родилна зала. Независимо от начина на раждане е добре детенцето да бъде поставено на тази реанимационна маса и да се направят всички първични реанимационни грижи”, казва проф. д-р Емил Ковачев, който е управител на СБАГАЛ “Проф. д-р Димитър Стаматов - Варна”.
Антония Антонова и Владислав Николов от сдружение "Аз вярвам и помагам" СНИМКА: Личен архив
“Нашата акушеро-гинекологична болница е втората по големина в България след софийския Майчин дом. Тук се приемат всички деца от Североизточна България и неонатологичното отделение се нуждае непрекъснато от скъпоструваща апаратура, а това е непосилно за закупуване със собствени средства. Затова сме изключително благодарни на всички, които участват в благотворителната кампания на “Аз вярвам и помагам”, добавя проф. Ковачев.
“От началото на кампанията ни са
събрани общо
над 24 млн. броя
пластмасови капачки
от близо 500 хил. души, които са се включили и са ни дарили своите капачки”, казва Владислав Николов. За жалост, се появяват и възможности за злоупотреби, като пример за това са хора, които се представят за членове на сдружението и вземат събраните капачки от обектите, за да получат парите за себе си. “Така много от капачките не стигат до нас и именно за това на 29 септемви 2018 г. от 9 до 16 ч пред варненския храм “Св. Успение Богородично” ще бъде позициониран 30-тонен контейнер и всеки един гражданин ще може лично да донесе своите пластмасови капачки”, обявява основателя на “Аз вярвам и помагам”. Този ден ще бъде под наслов “Празник на рециклирането – Аз вярвам и помагам”. Идеята е цели семейства да дойдат със своите деца, да покажат добрия пример за рециклирането с кауза.“Аз вярвам и помагам” е заразно добро. Сдружението помага на групи ентусиасти от
други български
градове да създадат
свои сдружения
със собствени каузи на местно ниво. “Капачката се превръща в символ на човечността”, казва в тази връзка Владислав. Той си спомня как след първото дарение на сдружението се разхожда в Морската градина и малко момченце се затичва към него, прегръща го и му подава една пластмасова капачка. “Още си спомням лъчезарната му усмивка. Тогава ми каза: “Тази капачка е за теб и ти благодаря, че си помогнал на сестричката ми”. След малко дойде и майката, която буташе количката с недоносеното бебе. Тогава разбрах, че не просто помагаме, а даваме възможност на човечността да живее в нас”, разказва Владислав.
24часа
