Вратарската школа на Ботев винаги е била доказана марка във футболна България. Въпреки че настоящият президент на БФС Борислав Михайлов е натрупал на този пост над 100 мача в националния отбор, в града под Околчица твърдят, че той е бил на вратата на „А“ отбора, защото един от неговите дубльори е бил Илия Вълов. Кой не помни блестящите игри на Румен Ненов, а историите за Румен Йотов и Людмил Горанов, Хари Казаков и Данчо Маринов, Георги Петков и Тодор Арсов, Цветан Тасев, Веселин Цветковски...
В следващите редове „Конкурент“ ще ви припомни най-запомнящите се вратари, защитавали екипа на „Ботев“ и техните странности, с които ги помнят запалянковците.
Георги Петков-Червения е един от най-колоритните вратари, обличали екипа на Ботев. Малцина от днешните почитатели на врачанския футболен тим знаят, че той има няколко сезона с №1. Хората от средното поколение обаче го помнят и преди да направи кариера като шеф на туристическото движение във Враца и неизменен пкомендант на националния поход „От Козлодуй до Околчица“.
Лепнали прякора на Георги заради цвета на косата му – като младеж имал рижава коса и оттам – Червения. Смята, че негов кръстник е съотборникът му Николай Бакърджиев, който първи го нарекъл така. Викали му даже „Червения поп“, защото докато футболистите на Ботев пляскали карти, Георги учил, за да взема изпитите си във ВИФ „Георги Димитров“ /сега НСА „Васил Левски“/.
„Когато започнах да следвам висшето си образование, Георги Каменов, Петър Каменов и Симеон Къчовски бяха в трети курс. Когато аз завършвах, те още си бяха там. Тогава Къчовски ме помоли за помощ и успя да си вземе изпитите, а после и да се дипломира“, спомня си Петков.
Той си спомня всеки от 41 мача, в който е пазил вратата на Ботев, но държи да се знае, че пътят му към отбора не е бил постлан с рози.
„През 1962 г., когато съм 17-годишен на мач в Хайредин, съдиите ме препоръчаха за вратар на Ботев. Само, че мен ме чакаше казармата. На 16 октомври 1962 г. заедно със стотици младежи чакахме да ни разпределят по войските. Тогава пред окръжието във Враца се яви един военен и попита високо: „Кой е вратарятна Хайредин?“ В това време двама бяхме в тази роля – аз и Филип Николов. Той се провикна, а за благодарност му скъсаха повиквателната и му казаха, че остава в гарнизона. Мен ме изпратиха в Гранични войски в Петрич“, спомня си Георги Петков. Разпределят го като свързочник. Няколко дни обаче му трябвали, за да излезе от анонимността – вика го началникът на поделението, а срещата е на футболното игрище на граничарите – „Спартак“. По същото време от Врачанско в отбора на граничарите има 3-има добри футболисти, но имат нужда от вратар. В мача между новия и стария състав на Спартак се разбира, че са си намерили вратар.
Картотекирали го, а след няколко дни в Симитли идва мач. Петков започва като резерва, но влиза на почивката при 0:1. Мачът завършва 3:1 за гостите, като Георги Петков подава за две от попаденията на централния нападател. Така се налага като титуляр в Спартак. Началникът на поделението обаче и е в ръководството на Беласица /Петрич/, което разтваря пътя пред Червения и за футбол извън оградата на поделението.
Междувременно във Враца разбират, че са оставили грешния вратар под Околчица и правят опит да си върнат Георги, но той пише писмо до началството, в което отказва да се върне и настоява да изкара службата в Петрич. Казармата за него свършва с края на Карибската криза, когато за едната бройка не избухва ядрен конфликт между САЩ и СССР. Затова войниците се уволняват от казармата не през септември, а в началото на декември, с 3-месечна задръжка.
По същото време Ботев се бори за „А“ група, но все нещо не достига. Вратари по същото време са Симеон Къчовски и Димитър Цветанов-Мичмана. Любопитен факт е, че когато Ботев влиза в елита, в „Б“ група влиза друг отбор от Враца - Миньор. През сезон 1964-1965 врачани най-после са в „А“ група, а като вратар е привлечен Людмил Горанов от Септемврийска слава. Той успява да измести Къчовски от титулярното място за 1 сезон, след което Годзилата /както наричат и до ден-днешен Горанов/, поема към Спартак /София/. За да има място за него, обаче е освободен Мичмана, който става заместник-директор на врачанската печатница. Симеон Къчовски остава сам, а както е известно на един отбор му трябват поне двама стабилни вратари.
„По това време 4 отбора от Врачански окръг захранвахме Ботев с играчи – Локомотив /Мездра/, Миньор /Враца/, Чавдар /Бяла Слатина/ и Спартак /Койнаре/. Затова толкова много местни момчета обличаха екипа на отбора, а той беше толкова силен. Това е истината – трябват местни кадри, а не наемна войска“, казва Георги Петков.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
