27 карти, открити в библиотеките на Ватикана, Оксфорд, в Мюнхен и Париж, на които Лом е отбелязан като крепост с пристанище, са подредени в историческия музея на крайдунавския град. Крепостните стени на Лом са изрисувани в автентични ръкописи от времето на Римската империя. Ценните находки са открити от местни археолози в дигиталните архиви на световните библиотеки, каза археологът Валери Стоичков, издирил и ситематизирал картите.
Посетителите на музея могат да видят копие на прочутата Пойтингерова карта, която се пази в Австрийската национална библиотека във Виена. Показва се рядко на широката публика.
Нарисувана е върху 11 пергаментови свитъка в 6 цвята – черен, червен, зелен, жълт, син и розов. Обхваща целия познат в древноста свят – от Британия до Индия. Днешните български земи са изобразени на свитък 6 /Западна България до Сердика/ и свитък 7.
Нарисувана е през 1265 г. от неизвестен монах от Колмар /град в Елзас/. За първи път Пойтингеровата карта е издадена през 1598 г. Има и копие от картата на древна Тракия, известна като картата на Абрахам Ортелиус. Атласът на Ортелиус е издаден през 1570 година. В историческия музей на Лом е показана и карта, отпечатана през 1737 година във Виена. На нея особено добре е изобразен районът около Чипровци и заради това се предполага, че е поръчана от българи – католици. В изложбата са показани 11 копия на известни картографи и гравьори, предоставени на Лом от националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”.
„Присъствието на Лом в георграфските карти от древността се обяснява с местоположението му, на стратегическия дунавски път. В онези векове през Лом са преминавали пътешественици, дипломати, офицери, които пътували от Западна Европа към Истанбул. Картите показват, че още тогава Европа е познавала България и я е смятала за част от своята територия”, казават историците.
