От четвъртък вечерта след сензационната домакинска загуба на „Ботев“ от „Созопол“ с 0:1 се наслушах на какви ли не коментари на признати и фалшиви капацитети по отношение на причините, предизвикали поражението на врачанския тим. То не бяха хипотези за черно тото, то не бяха конспирации, то не бяха разкрития... На всичкото отгоре в петък от „Царско село“ изпратиха автобуса си, за да прибере „вампирите“, защото техният рейс не издържа на напрежението и се счупи пред стадион „Христо Ботев“.
Безспорно е, че много може да се каже за злощастния мач в края на миналата седмица: от това, че футболистите на „Ботев“ бяха подценили противника и след победата над „царете“ си бяха повярвали толкова много, че да не могат да вкарат гол на изпадналия при аматьорите противник. Но и това го има във футбола. И който следи тази велика игра, знае, че се случва на най-големите отбори, какъвто безспорно врачанският „Ботев“ още не е.
А на нас, хората, които го обичаме, много ни се иска този отбор да влезе в елита. И покрай това неистово желание забравяме, че възможностите на футболистите на Сашо Ангелов не са като на Меси, Роналдо и Неймар. Тези момчета играят в българската Втора лига все пак! Такива са им и заплатите, и премиите – български.
Който обича „Ботев“ обаче, ще им прости издънката срещу „Созопол“, защото сезонът не е загубен. А и защото в досегашните 25 мача те играха с мечтата си за елита. Стига с тези драми! Има още 5 мача, в които всичко може да се реши благоприятно. "Ботев" още е в играта! Нека не го отписваме самите ние, за да радваме конкуренцията...
Георги Александров, главен редактор на "Конкурент"
