Затворът край град Флорънс, Колорадо, е дом на едни от най-опасните престъпници в света. В него присъди излежават хора като Разми Юсеф - мозъкът зад атаките в Световния търговски център в Ню Йорк през 1993 г., френският гражданин от марокански произход Закариас Мусауи, който е осъден за участието му в атентатите на 11-ти септември 2001. В този затвор е и Теодор Казински, познат като Юнабомбър, който извършва поредица от атентати с писма-бомби в продължение на 20 години, при които убива трима и ранява 23 души, както и британският ислямист Ричард Рийд, който се опита да взриви експлозив, скрит в обувките му, припомня Би Би Си.
Там е и Джохар Царнаев, атентаторът от Бостанския маратон. Затворът ADX във Флорънс е изграден през ноември 1994 г. и струва около 60 млн. долара. Той е разположен близо до магистрала 67, намираща се в хълмистите подножия на Роки Маунтинс. Затворът заема близо 15 хектара земя и се намира в близост до малкия град Флорънс. Капацитетът му е от около 490 затворници, а работниците в него са приблизително 350 души. В ADX попадат най-страшните затворници в САЩ. Тежко въоръжени патрули обхождат комплекса на затвора, пише Би Би Си. Десетина внушителни кули се издигат над тухлени сгради, а стените са покрити с тел. „Поглеждаш към красотата на Роки Маунтинс. Но когато влезеш вътре, това е последният път когато си ги видял”, заявява пред Би Би Си бившият надзирател Робърт Худ. „По мое мнение това е много по-лошо от смъртта”.
Килиите са 2 на 3 метра. Храната се подава на осъдените през малки отвори във вратата. Има един прозорец висок 1 метър и широк 10 см. Много от над 400-те осъдени са сами в тези килии повече от 23 часа в денонощието. Могат да излизат само един час дневно. През това време те са много внимателно наблюдавани. Обзавеждането е съвсем просто - маса, легло и стол без облегалка. Всичко в стаята е отлято от бетон и фиксирано към пода и стената. Дебели стени не позволяват на затворниците да имат контакт един с друг. Осъдените имат малък контакт с надзирателите или затворническия персонал. Когато излизат от килиите затворниците трябва да носят белезници на ръцете, краката, и през кръста, и са придружени от надзиратели. Разходките им са в открити килии, малко по-големи от закритите. В откритата се вижда само небето. Всичко това се наблюдава от стотици охранителни камери. В някои килии има радио и черно-бял телевизор, който излъчва само определени предварително одобрени телевизионни канали, както и религиозни и образователни програми.
Пощата и разговорите се контролират постоянно. В определени случаи на осъдените им се позволява да вършат затворническа работа, като да чистят душовете, или да ходят в общи помещения. Но нивото на свобода, което един затворник като Царнаев например получава, в крайна сметка се определя само от министерството на правосъдието и агенциите, които го разследват, а не служителите в затворите. Само адвокатите на затворника и или най-близки членове на семейството му могат да го посещават. Затворниците седят от едната страна на стъклен прозорец, а посетителят от друга. Говорят си по телефон. Всички лични разговори се слушат, но не и тези с адвокатите.
В доклади се казва, че след години на изолация, без директен контакт с други хора, някои затворници губят дори основни социални умения и поведение. Говори се за затворници, които викат, крещят и блъскат по стените. Някои затворници имат въображаеми разговори с гласове в главите им, се казва в документи. Други размазват фекалии, или други човешки течности по пода на килиите, или ги хвърлят по надзирателите. Най-малко шестима затворници са се самоубили, откакто ADX се откриха през 1994 г. Правили го като се обесвали на чаршафите.
блиц
