Мартенската свирепа буря разруши и повреди не само къщи във Враца, но и спортни съоръжения. Едно от тях бе игрището в кв. Сениче пред бл. 70, на което ритаха на воля представители на 3 поколения, докато настъпи мрак. Точно на Великден Стелян Иванов и приятели вместо да седнат около тежките софри, запретнаха ръкави и според силите си започнаха да отстраняват щетите. Стели е един от емблематичните футболисти от школата на Ботев /Вр/, който никога не се предава и се бори докрай независимо от резултата, неслучайно е един от любимците на феновете.
На момчетата явно им е писнало да викат неволята или да чакат Годо /абсурдната пиеса на Самуел Бекет, в която всички на сцената се надяват някой или нещо да дойде, но то така и не пристига/. Едва ли днешните ентусиасти са чували и за някогашните Тимуровски команди, вършещи добри дела от времето на Ленинските съботници, когато уж с доброволен и безвъзмезден труд се правеха полезни за обществото неща по кварталите.
„Не знам точно кой даде идеята, но не се колебахме и за миг. Взехме инструменти и разглобихме счупените греди на мрежите, защото бяха опасни за здравето и живота на играещите деца там. От падналите странични заграждения изработихме мрежата за вратите. Не сме направили кой знае какво. Просто желанието да играем футбол ни накара. Надяваме се някой да ни помогне и скоро игрището пак да стане използваемо“, каза за „Конкурент“ Стелян Иванов.
