Как да се обърна към политиците днес,
не става с уважаеми, та аз не ги уважавам отдавна…
Как да им обясня, че са жалки в опитите си да манипулират гражданите и да разделят общността на касти и части…
Как да им подскажа, че е логично на протестите да има предимно работещи хора, с дребен бизнес и свободни професии или работещи в частни фирми и предприятия, на които няма как да забранят да протестират…
Как да им напомня, че на всички свои “работници” в общински и държавни служби самите те забраниха да протестират…
Как на тъпия да обясня, че това дали си гражданин или зеленчук не се определя от стандарта или доходите, а от съзнанието и отговорността пред обществото …
Как да припомня на депутата, че за разлика от него, ние, организаторите на протестите не точим държавни или общински пари, работим, както можем и някак си оцеляваме …
Как да обясня на един човек с нулева икономическа култура (с тези си познания той докара до разцвет региона), че фирмените дела и онова, което вижда в регистрите са проблем (ако има такъв изобщо) на собствениците на фирми, а не на другаря депутат и “шайка” и ако десетките безспирни ревизии и проверки не са установили нарушения, неговото внушение е само злоба, завист и безсилие и някак си обижда аудиторията!
И трябва ли…
Да коментирам стандарта си на живот или личните си житейски драми … Какво общо имат те с правата ми на гражданин и с това, че искам да пътувам безопасно по адекватни за ХХІ век пътища?!
И трябва ли…
Да крада безогледно от обществени поръчки и да свеждам диалога до нивото на онзи .. индивид?
И трябва ли…
Да лъжа ежедневно и понеже стандарта ми от депутатстване е неузнаваем да не прорестирам, защото само така мога да го поддържам?!
Трябва ли…
Да питам как се взема за осиновяваме дете от дом и след доста време се връща като стока (по избори, обаче явно тактически всичко е възможно…)
Трябва ли…
Да питам как се купуват шест апартамента само със заплата от държавна и общинска ( не особено високо платена) служба…
Или как се назначава фотографка на висок пост в МВР?
И как един дядо (съгласно общоприетите ни разбирания за възраст) отдавна прекъснал отношения със собствените си деца изведнъж го удря на политическа любов, та да върти оборотите в семейството, простете в партията…
Трябва ли… да питам?
И какво общо има това с водопада от лъжи и обещания, които ни заляха последните 10 години, а 9 от тях дело на въпросния индивид …
Аз не мисля, че протестите делят хората по социален статус и професия.
Мисля, че или смееш да искаш и протестираш или не смееш. Това е.
А онези, които имат прекалено висок стандарт ( макар и скрит за простото око, понеже са си получили доходите от рушвети), може и да не е нужно да протестират.
Но аз не съм от тях. Работя, печеля, губя, живея, не се крия, не се преструвам, не лъжа и ако има конкретен въпрос или нужда от разяснение, той, индивида с големи уши, може да ме попита винаги…
Не съм длъжна, но заради онези, които днес той обиди с простия си и манипулативен партиен изказ, ще отговоря.
Но пък и ще му задам по някой въпрос, ако позволите…
А до тогава, ще протестирам заедно с всички видинчани, които не искат повече обещания, а ясен и конкретен ангажимент от правителството. Защото днес отново има катастрофа между Монтана и Видин и аз не искам това да продължава.
*Текстът е публикуван в социалните мрежи. Росица Кирова е лидер на Гражданско обединение „Единни за промяна“.
