Когато бебето за първи път каже „та-та“ или „ма-ма“ - светът потъва под крака ви. До този миг обаче има дълъг път. И всяка майка се опитва да го извърви някак по-бързо.
Ето съветите на Татяна Турбал, майка на 2 деца, която разказва как се е справила със задачата. Благодарение на натрупания опит с по-голямото, малката ѝ дъщеря проговаря сравнително бързо.
Подготовката започва рано, почти от самото раждане. В началото това били само монолози, но майката не се уморявала да бърбори на бебето, без да губи търпение. Приказвала му и го наблюдавала.
Усилията ѝ не отишли на вятъра. Още на 1 година и четири месеца детето започнало да повтаря прости думи - “вода“, „ам“, „лампа“.
Три месеца по-късно без проблем казвала „куче“, „кола“, а на 2-годишна възраст вече говорила с прости думи и успявала да се справи и с трудното „р“ .
Ето съветите на Турбал:
Крачка 1. Не спирайте да му говорите
Докато бебето бодърства, е добре да му говорите, пеете, да общувате с него, Дори и да сте убедени, че то нищо не разбира. В началото то наистина не разбира, а след това започва да схваща, какво му казвате, но в отговор мълчи. Нека това не ви обезкуражава.
Радиото и аудиозаписите не могат да заменят живото общуване.
За да се развие речта, на детето му е нужен вербален жив контакт. То подражава и имитира. Затова е важно всички да помагат и да се включат – родители, по-големи братя и сестри, баба, дядо и роднини.
Когато те му говорят, то трупа активен запас от думи. И постепенно той се доближава до този на възрастните, когато хлапето навърши 5 години.
Стъпка 2. Не се притеснявайте да се държите като глупачка
Надувайте бузи, бръмчете, съскайте, разтягайте устни в широка усмивка. Тези звуци забавляват бебето.
То пробва да ги повтори, а това е много ценно за развитие на артикулационните мускули. И е важна стъпка към речта.
тъпка 3. Повтаряйте многократно
В началото повтаряйте прости и кратки думи с еднакви срички - „та-та“, „ма-ма“, „ба-ба“. Като игра. Без настояване и без напрежение.
След това може да пробвате и с по-сложни думи. Ако са много дълги, в началото ги казвайте на срички, а после и целите.
Зукоподражанието е много важно.
Упражнявайте с него как казва влакът - „ту-ту“, как падат капките - „кап-кап“, или пък звука на часовника „тик-так“.
Не е достатъчно обаче само това. То е преход към следващ етап - към произнасяне на обичайни думи.
Лесно е да се досетите дали детето е готово да произнесе тази или онази дума, като проследите кои звуци може да каже. И в един момент вместо „кап-кап“ пробвайте дали няма да успее да каже „вода“. И ако не успее, след ден -два, пробвайте пак и го поощрявайте.
Стъпка 4. Не казвайте думата вместо него
Ако детето иска нещо с жест, не бързайте. Оставете го да каже проста дума, която знае. То ви пробва дали пък няма да се сетите какво иска.
Децата реагират различно, когато се направите, че не ги разбирате. Някои плачат, тръшкат се, сърдят се ...
В тези случаи е по-добре възрастните да дадат пример и да произнесат думата.
Стъпка 5. Помолете го да ви преведе какво казва
Помолете детето да ви обясни смисъла на думата. Така „дай“ ще се превърне в „Мамо, дай вода!“
За да помогнете на детето да каже просто изречение, задайте уточняващ въпрос. Ако ви каже „разходка“, попитайте го къде и с кого.
Простите думи децата усвояват около 2-годишна възраст. И най-бързо в речника влизат тези, които са свързани с всекидневието.
Мона Василева noviteroditeli.bg
