Обидно малко врачани се събраха днес пред паметника на големия просветител и дарител Васил Кънчов, за да почетат 116 г. от гибелта му. На площад "Руски", където се издига паметник на единствения български министър, убит на служебния си пост, се проведе скромно тържество. Кметът Калин Каменов, заместникът му Петя Долапчиева, председателят на Нароадно читалище "Развитие 1869" Иванка Караиванова и една шепа общественици представиха властта, но от тъжното възпоменание липсваха врачани.
„Ако за България Васил Иванов Кунчев е Апостолът на свободата, то за Враца Васил Иванов Кънчов е Апостолът на образованието и просвещението. Независимо от различните причини, никога не трябва да забравяме един от деятелите и радетелите, работили Враца да е образователен център днес. Затова трябва да бъдем по-смели и по-горди, по-изискващи и по-взискателни към себе си и хората около нас, за да може делото на онези, заради които говорим български език и тачим българската история, да бъдат помнени, пазени и почитани тук, в сърцето. Много бих се радвал, следващата година, на 117-та годишнина от почитане гибелта на Васил Кънчов да има деца. Призовава делото на видния врачански общественик да се разказва на висок глас и всеки един възпитаник на врачанско училище да знае, да помни и да се гордее с личности като него,“ каза в словото си Калин Каменов.
От пресцентъра на общината припомниха, че Васил Иванов Кънчов е български политик и учен-историк и географ, академик на БАН, автор на множество географски изследвания. Роден е на 26 юли 1862 година във Враца. Учи в родния си град, а гимназия завършва в Лом. През 1885 година получава държавна стипендия и заминава да учи химия в Харков, а след това в Мюнхен и Щутгард.
Участва и като доброволец в Сръбско-българската война.
Бил е учител в София и в Солун и често пътува в различни части на Македония, събирайки етнографски, исторически и географски сведения за посещаваните места. Работата му е забелязана от екзарх Йосиф, който през март 1894 година го назначава за главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония, за да му създаде по-добри условия да продължи проучванията си. През ноември 1897 година Васил Кънчов напуска поста си в Екзархията с намерението да продължи работата си в България. Връща се за кратко във Враца, но от 1898 година се установява в София и става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
През 1899 и 1901 година е избиран за народен представител от Враца като кандидат на Прогресивно-либералната партия, а през 1901 година е и подпредседател на Народното събрание. В началото на 1902 година става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев, но на 6 февруари (24 януари стар стил) 1902 г., Васил Кънчов е застрелян в кабинета си в Министерството на народното просвещение от Тома Каранджулов, който се самоубива непосредствено след това.
