Борислав Каменов, когото медиите нарочиха за сепаритист заради идеята му за автономия на Северозапада, реши от страниците на „Конкурент“ да обясни защо се оттегля от първоначално обявените си намерения. С огорчение строителният работник призна, че не е очаквал толкова силен интерес от страна на журналистите, които впоследствие били изкривили тезата му. Както и в средата на миналата седмица, Каменов потърси „Конкурент“ - като емблема на коректната и обективна журналистика в Сеиверозападна България*.
Идеята беше да се обсъдят идеи за Северозапада, защото такива няма. А цялата тази история беше изопачена. Започнаха да ме наричат как ли не – от прост строител до сепаратист, върху мен се изсипаха какви ли не обвинения, за моя ценз, а в същото време написаха, че съм имал 3 висши образования. Някои от вашите колеги бяха толкова „изобретателни“, че ме прекръстиха на Борис. Казвам се Борислав Каменов. Не съм роден в Чипровци, както написаха други ваши колеги. Роден съм в Смоляновци, което е дало на България петима народни представители и покойния ген. Ваньо Танов. Мой съселянин е бил депутат даже в парламента на Австралия! Обвиниха ме, че искам да режа територии от България и да ги присъединявам към Румъния...
А не говорихте ли точно за това?
Мен най-малко могат да ме обвиняват в липсата на патриотизъм, защото съм живял и работил из цяла Европа, но винаги съм се гордял, че съм българин. Но тъй като от годишни никой нищо не прави за Северозапада, реших да предложа нещо, над което да умуват управниците, кметовете, депутатите... Този лист, с който обявих, че на 21 януари от 11 часа организирам митинг на площад „Жеравица“, го съчиних пред лаптопа у дома. Седнах и от интернет извадих ключови думи и изрази за Северозапада, които и сега се въртят в публичното пространство. Учил съм кибернетика и не беше толкова трудно. Всички изречения, които събрах на един лист формат А4, ги открих в интернет. Не съм ги измислил аз! Това е мнението на хората.
Много хора Ви обвиниха в липсата на патриотизъм. Защо?
Или защото не ме познават, или защото информацията за мен беше поднесена изкривена и манипулативна. След като учих в София, бях разпределен във Варна в един център по кибернетика. Още преди да ида край морето, в Георги Дамяново когато бях, тренирах дълги бягания. Започнах да тренирам маратон в „Черно море“ /Варна/. Бягал съм в Сегед, Унгария, Девнот, Полша, Карлмарксщат, ГДР. Навсякъде, където съм бягал по тези маратони, се представях като българин. Тъй като бях добър състезател, получих покани за участие в бяганията в шведските градове Малмьо и Гьотеборг, Хелзинки /Финландия/, които бяха в другата част на Европа, не в нашата, Източната. Получих и лична покана за участие в Нюйоркския маратон /САЩ/. За тези участия получавах лични покани, които не идваха във федерацията по лека атлетика. От София бяха казали на моя клуб „Черно море“, че могат да ме пуснат на тяхна отговорност, т.е. ако избягам, те да носят отговорността. Е, не го направих, останах си в България и продължих да се състезавам за родината.
В Ротердам /Холандия/ по това време маратонът беше един от най-реномираните в света. Условията – ниската надморска височина и метероеологичните дадености, даваха възможност за постигане на високи резултати. Неслучайно португалецът Карлос Лопеш беше направил световен рекорд на маратонската дистанция.
Помните ли нещо любопитно по тези участия?
Да, за да участвам в Хелзинки, се наложи да ида с моя „Москвич“. За два дни взех разстоянието – от Варна до Кимръй, Тверска област /сега Русия, а преди СССР/, и след като преспах при един приятел – на следващата сутрин още 1 000 километра до Хелзинки. Там спях в колата, защото бях беден.
Ами в Москва бях единственият българин на маратона в руската столица. Добре, че беше Красимир Премянов, който по това време беше председател на окръжния комитет на Комсомола във Варна. Понеже имах заслруги към морската столица, ми отпуснаха 80 лева, а аз додадох още 40 лева от мен, та ми стигнаха за самолетния билет до Москва. Иначе пак трябваше да се прибивам от пътуване с „Москвич“-а... В руската столица спах в българското посолство в Москва. Добре, че ме приеха хората. Нямах пари за хотел.
И още нещо за липсата на патриотизъм, в който ме обвиниха вашите колеги – бях в Париж. Разхождах се край катедралата „Нотр Дам“ и да пресека булевард „Шан з`Eлизе“ по един от мостовете на Сена, за да стигна до района на Сорбоната. Заговориха ме чужденци на английски, но французите не искаха да говорят на друг език освен на своя. Заговорихме се, предупредих ги, че знам перфектно руски, а френският ми е нелош. Най-зле съм с английския, но съм българин. Благодариха ми накрая със звучното „Тенкю, България“.
Да ви върна към основната тема. Какво не разбраха медиите от вашите искания?
Изработих исканията у нас и ги отпечатих на един лист хартия. Там не сложих думата автономия в кавички, за да не подменям смисъла. Все пак темата беше да се поиска своеобразен вот на недоверие към управляващите заради тяхното отношение към Северозападна България. Може би и затова хората не разбраха, че става дума за подобна „автономия“.
В социалните мрежи има доста хора, които ви подкрепят. Това, което аз разбирам от тезата ви е, че искате да се говори за оцеляването на Северозапа, а не за отцепването му от България. Така ли е?
Очевидно е, че вие ме разбирате. Точно това е мотивът ми да седна и да направя тази инициатива. Но нещата бяха манипулирани и изместени в друга плоскост. Може би по-спококойно, а не толкова истерично колкото се получи, трябваше да се поговори за настоящето и бъдещето на Северозапада. Трябваше да се проведе този митинг на 21 януаяри в Монтана, а на него хората да си кажат болките...
Вие твърдо ли се оттегляте?
Ако иска някой, нека продължи. Аз бях до тук. Как да продължа след тази офанзива и този вой?! Нали ме обвиняват, че съм сепаратист? Срещу кого да се боря. Започнаха да ми звънят от румънски телевизии...
Смешното е, че сепаритистите в Каталуня, с които Ви сравниха родни медии, се борят, защото са по-богати от испанците и искат да напуснат страната. А ние, хората от Северозапада, сме най-бедните...
Е как вие го разбрахте, а колегите ви не го осъзнаха! Че не е логично онова, в което ме обвиняват! Там богатите искат да се отделят от бедните. А ние – как да го направим обратното?! Никой ли не се замисли...
Съжалявате ли, че поставихте въпроса?
В никакъв случай. Все някой трябваше да попита защо на управляващите не им пука за Северозапада?
Има и много хора в социалните мрежи, които ви поздравяват за смелостта...
Според мен другите, които ме критикуват, са много повече. На нас ни проглушиха ушите за тези прословути магистрали, които строи правителството. Добре, ама и най-простият шофьор знае определението за магистрала – „път, който преминава през определена територия, без да я обслужва“. Кажете ми кой жител на Северозапада може да види магистрала? Трябва да иде чак до Ботевград, иначе къде са магистралите край Видин, Монтана и Враца?! Излиза, че Северозападна България е българска територия, която не принадлежи на страната си, защото няма нормален път.
Исках на митинга в Монтана да се говори онова, което се говори в Швейцария. Там щяхме да убедим чужденците да инвестират при нас, а не в София, Пловдив или Бургас.
Сега е много актуално да се говори за Банско. Ами защо никой не казва, че Берковица има много повече природни дадености от Банско, но няма инвестиции, за да ги развие. Какво се случи при нас? Хората в Берковица се вдигнаха на протест заради тунела под Петрохан, но пак ги приспаха с обещания. А такъв проект е направен от преди години, но държавата не иска да го направи. За това исках да се говори на митинга в Монтана, а не за глупостите, в които ме вкараха.
*Интервюто е авторски продукт на "Конкурент нюз". Цитирането при използването му - на част от него или в цялост, е задължително!
