Още от малки научаваме простичкото правило – червено значи „Стоп!“, а зелено – „Преминавай!“. Простичко, нали? Затова и нашите светофари са с червени, жълти и зелени светлини.
Какво ще стане обаче, ако живеете в култура, в която „зеленото“ значи и „синьо“?
Ако шофирате достатъчно дълго в Япония, със сигурност рано или късно ще се натъкнете на митичните сини светлини на светофарите. На други места в страната те са тюркоазени и дори морскосини. Вероятно ще се запитате „Счупен ли е този светофар?“. Може би някой е сложил погрешната крушка?
Не. Отговорът, както посочва Atlas Obscura, няма нищо общо с жичкаджийството. Той се крие в японския език.
Преди стотици години японският е включвал думи само за четири основни цвята – черно, бяло, червено и синьо. Ако е трябвало да опишете нещо зелено, използвате думата за синьо - ao. Тази система е работила добре приблизително до края на първото хилядолетие, когато думата „мидори“ (която първоначално значи филиз, кълн) започва да се появява в писмеността и да описва зеления цвят. Но заради вековното смесване на двата цвята хората започнали да възприемат зеленото просто като отсянка на синьото. И до днес, както свидетелства Atlas Obscura, в Япония наричат зелените ябълки ao-ringo (тоест сини ябълки).
Това ни отвежда и до светофарите
По силата на навика в първите закони за движение по пътищата цветът за потегляне бил описан не като midori, а като ao. Японски лингвисти възразили, че това е неточно и противоречи на международния стандарт. През 1973 правителството решило да оправи проблема - но не като промени думата, а като промени целия закон. Било прието, че светофарите трябва да използвал "възможно най-сините оттенъци" на зеленото - така че използването на думата ao да е оправдано. Така че днес японците пресичат на синьо, защото правителството им ги е уверило, че то всъщност е зелено.
