Носителят на голямата награда „Джон Атанасов” - Васил Денчев, е роден във Враца през 1984 година, където минават и ученическите му години. Завършил е техникума по механоелектротехника. В САЩ учи бакалавърска, магистърска и докторска степени. Доктор по компютърни науки и главен архитект на квантов софтуер в Google. Научните му интереси и професионален опит са предимно в сферата на квантовата информатика, която привлича неговия интерес по време на следването му. Първите му научни постижения включват успешно разработена система за контрол и стабилизация на оптически интерферометър, позволяваща сигурно разпространение на квантови криптографски тайни ключове, както и успешно разработена компютърна система за автоматична характеризация на източници и детектори на единични фотони. Дисертацията му поставя начало на квантовото машинно самообучение с изучаване на възможните приложения на квантовия адиабатичен алгоритъм към решаването на трудни оптимизационни задачи, генерирани при тренирането на сложни модели в машинното самообучение. Той избра "Конктурент", за да даде първото си голямо интервю след признанието и наградата, връчена му от президента Румен Радев.
Добре дошли във Враца и поздравления за голямата награда „Джон Атанасов”! Как я посрещате?
Благодаря! Много, много се радвам! Радвам се, че получих такова признание от президента на България и наистина това ме мотивира да работя още по-усърдно и да прославям името на България още повече по света…Много се радвам, много съм щастлив!
Познавахте ли се с другия врачанин сред наградените – Станислав Харизанов или се видяхте за първи път на церемонията?
Мисля, че не сме се познавали преди, но аз съм чувал неговото име. Когато бях ученик тук, той е учил в математическата гимназия и мисля че имахме общи приятели, от които съм чувал за него. Сега се запознахме лично на церемонията и си поговорихме.
Какво ви впечатли от церемонията при връчването на наградите „Джон Атанасов”?
Церемонията беше много хубава. Беше на официално ниво в Гербовата зала на президентството. Стана ми много емоционално, когато прозвуча химна на България преди церемонията. Бях впечатлен от портретите на Левски и Ботев, които видях там. Почувствах се много горд, че съм част от тази атмосфера и това събитие!
Хубаво ли е, че има такава награда?
Първо е много хубаво, че помним Джон Атанасов, който е роден и израсъл в Америка, но е от български произход и имаме наистина причина да се гордеем с него. Паметта ни държи жива за неговите приноси към изобретението на компютъра. И аз също се чувствам много горд, че съм удостоен с тази награда. Тя означава, че може би и аз съм допринесъл нещо за развитието на информационните технологии. Искам да продължавам тази си работа и да правя нови приноси през времето занапред.
А какво ви отведе в САЩ, където живеете и работите и сега?
Когато бях ученик в техникума, бях амбициран да отида в чужбина да продължа образованието си. Не знам точно защо точно така реших, може би ми се струваше, че има големи перспективи за обучение в чужбина. Много се интересувах от информатика, компютърни науки и впечатлението ми беше, че образованието в Америка или в Западна Европа е доста по-съвременно и по-напреднало, отколкото образованието в България. Въпреки че то също е много добро, но просто такава ми беше амбицията. От друга страна, исках да видя и света, да попътувам извън България, това също ми беше мотивация.
И как изглежда светът през очите ви днес?
Ами светът е много красив, много предизвикателен. Има много хубави места по света, но въпреки всичко смятам, че моя роден град Враца е най-красивия. Просто нашият Врачански балкан, нашата природа е несравнима! Дори и на най-хубавите места по света, където съм бил, винаги съм смятал, че моя роден край е най-красивия.
Цялото интервю четете в понеделник във в. "Конкурент"
