Любовта към книгата и словото събра над 60 изследователи в 30 теми в Двадесет и първото издание на регионалната краеведска конференция „Миналото на родния край – послание към бъдещето”, организирана от Регионално управление на образованието – Враца и Регионална библиотека „Христо Ботев”.
По традиция конференцията бе открита от Силвия Павлова, директор на Регионална библиотека – Враца. Тя поздрави участниците и прочете поздравителен адрес от името на областния управител на област Враца Николай Николов. Сред официалните гости бяха представители на Областна администрация – Враца и културни институции, наши приятели и партньори.
Съорганизаторите от РУО – Враца поздравиха участниците и прочетоха поздравителен адрес от Лорета Колева, началник на РУО. Старт на конференцията даде кампанията „70 години – 70 книги“, в която бяха подарени 70 наши издания от поредицата „Наследство“. Всеки един участник получи и екземпляр от последния сборник, издание на библиотеката, „По дрехите посрещат“.
Тази година темата „Книгата и знанието, словото и посланието: 70 години Регионална библиотека „Христо Ботев” обедини изследователи от целия Северозапад – регионалните библиотеки, музеите и архивите от Видин, Монтана, Враца, Етрополе, читалищните библиотеки от региона, ученици от СУ „Козма Тричков” – Враца, представители на Регионално краеведско дружество – Враца и краеведски дружества от страната, изследователи от БАН.
Богатата програма включи изследвания, посветени на Регионална библиотека „Христо Ботев“ – истории, разказани чрез нашия дигитален архив „Карта на времето“.
Наследници в „Карта на времето“ е резултат от съвместни проучвания на нашия краевед Калина Тодорова и абитуриентите от клуб „Корени“ с ръководител Горица Маджарска. Децата представиха 6 разработки на родови и поселищни издирвания, в които бяха включени аудио и видео записи, резултати от работа на терен, фотографии, с които ще бъде сложена нова рубрика в нашия дигитален архив, наречена „Наследници“. Техните по-малки съученици от клуб „Родолюбие“ с ръководител Ива Иванова, също надникнаха в семейните архиви, за да ни представят читателски дневници, писма, картички и лексикони.
На историята на библиотеката бе посветена специална тема за първия директор Васил Харизанов. Наши партньори и съмишленици представиха своя уникален поглед и принос към идеята да съхраним и разпространим писаното слово чрез „Творителница О’Писменехъ” и „Българското село на книгата като част от Международната организация на градовете на книгата /International Organisation of BookTowns”.
Специално място имаше и темата за печата в Северозападна България в различни периоди в 4 разработки.
От ръкописната книга до съвременния пътепис, посветен на поклоническия поход по стъпките на Св. Иван Рилски „Светият път“, бяха представени теми за ръкописи, книги, краеведски, исторически издания и личности, посветили своя живот и дело в служене на словото и родния край.
Забранените и забравените книги, и хората, вдъхнали им нов живот също бяха част от богатата програма. Образът на библиотеката и библиотекаря, на учителя и ученика, на краедева и историка – вдъхновени и вдъхновяващи, бяха представени чрез лични истории, документални разкази и автентичното им присъствие сред нас, споделяйки своя опит.
