Тя е Величка Райкова, на 38 години от Козлодуй. Винаги усмихната, майка на две прекрасни момиченца Емила на шест години и Благомила на четири. Всички я познават, търсят я, защото има златни ръце и винаги е позитивна, зарежда другите с радост. Шивачка е, в ателието й влизат и бедни и богати, а тя с удоволствие работи за всеки свой клиент. Прави корекции, гордее се, че успява да се справя с трудностите, но най-голямата й гордост са двете момиченца. Докато работи, а и у дома, музиката е нейният спътник. Слуша всякаква хубава музика и „ чудовищни“ рок хитове. Единственото, което иска, е децата й да са здрави и да станат добри хора. Това пожелава и на всички хора по света. Силно вярваща в доброто, Величка е убедена, че "Когато знаеш накъде си тръгнал и силно вярваш, то чудесата се случват"!
Тя е обикновен човек, такъв, какъвто срещаме всеки ден по улиците, но нейната история и вярата й в доброто я прави различна. Желанието й да стане майка я сблъсква с много трудности, но трънливият път на младата жена завършва щастливо.
Разказва, че с буца на гърлото си спомня 2017 година…Година, започнала с много болка, но завършила с щастие и сълзи от радост. Тогава със съпруга си живеели в София, там работили, имали приятели и среда. Усмихната и позитивна тя била душата на компанията. Техен близък й пожелал от сърце да има момиченце и то да е като нея.
„Много болка носех в сърцето си, защото годините минаваха, а аз все още не бях майка. Но вярвах. Мечтаех, тайно се молех, точно през тази година още по-усилено. Тайно поплаквах, гледах другите майки, радвах им се и си представях как и аз ще имам дете и ще ми каже "мамо!“.
След месеци се наложило семейството да напусне столицата и да се прибере на село. А там нравите са други – започнали проблеми с близките заради това, че все още няма рожба.
„Болеше ме, защото чаках рожба повече от пет години. Все по-често гледах детенцето на моя близка, радвах му се и тайно му казвах “мама”, за да го провокирам да ме нарече така и да разбера какво чувство ще изпитам...“, споделя днес с усмивка през сълзи Величка.
В тези първи месеци на село сякаш целия свят бил срещу нея, но съпругът й бил като скала, подкрепял я, държал здраво ръката й и това й давало сила. Той вярвал, че тяхното дете ще се появи.
„Бях отчаяна, но аз съм много вярваща, добронамерена и бях сигурна, че една искрица ме води някъде за добро. Един ден се помолих и реших да потърся в Гугъл нещо, свързано с моя проблем. Написах “Искам бебе” и попаднах на фондацията. Намерих номер на момиче от Козлодуй – Здравка Гергова. Тя ми каза, че ще има безплатни прегледи на двойки във Видин. Никого не познавах, освен нея – тя ми стана най-добър приятел и слушател. Отидох на прегледа и вярвах, че там ще ми помогнат. Тогава не познавах д-р Димитър Цветков, но момичетата от „Искам бебе“ ми хващаха ръката, успокояваха ме и не ми позволяваха да плача. Горда съм, че всички те станаха част от моя живот! Благодарна съм, че и до днес получавам толкова сила, подкрепа и разбиране от тях. Обичам ги с цялото си сърце!“, казва Величка.
След срещата й с хората от фондацията за младата жена от Гложене дошла голямата надежда. Пътувала, минала през първите безплатни прегледи във Видин, част от инициативата “Надежда пътува”. Получила финансиране за началните прегледи и изследвания. Попаднала в прекрасна болница, с изключителни хора и лекари. На 8 декември 2017 година минала през процедурата инвитро. Дни преди Коледа се прибрала у дома, а на леглото я чакал тест за бременност и бележка: “ОБИЧАМ ТЕ! УСПЕХ!”.
„Беше ме страх, но чудото се случи. Носех дете, плакахме заедно със съпруга ми и благодарихме на Бог, на момичетата от „Искам бебе“ и на докторите. На 17 август 2018 година, точно една година след първия ми преглед във Видин, на бял свят се появи моето чудо, моята надежда и вълшебство - дъщеричката ни Емила. Роди се в 10:42 часа, тежеше цели 6 килограма и 52 см. Днес е на 6 годинки и е нашето щастие!“, разказва майката Вили.
Но за Вили чудесата не свършили с появата на Емила на бял свят. Като резултат от адекватното лечение, следродилните грижи и вътрешното й успокоение, се случило поредното чудо. „Оказа се, че отново съм бременна! Не се наложи инвитро, просто се е случило! Не можехме да повярваме, но да – видяхме малката точица на ехографската снимка! Радостта беше голяма! Още не знаехме, дали ще е момченце или момиченце, но съм убедена в едно, че когато знаеш накъде си тръгнал, когато имаш доверието в лекарите и в хората, които са ти подали навреме ръка, то чудесата се случват! Аз съм доказателството за това!“, споделя Вили.
Малката й дъщеря дошла в нейния свят на 12 септември 2020 година. Нарекли я Благомила, днес е на четири години.
„Огромното ми благодаря, днес е и за моите дарители - Цецка и Гроздан Караджови, които се вълнуваха заедно с нас по време на първата ми бременност. Разбирам колко са огромни сърцата им, щом години по-късно, добрите неща продължават да ни следват! Моите деца са измолени от Бога и дошли в семейството ми благодарение на добри хора. Днес измолената от Господ Емила вече е на 6 и се моля да ми бъде жива и здрава и да не среща лоши хора, да не гази по мръсни пътища да не усеща тревога. Боже, ти както ми я прати, пази ми я.“ Същите молби отправям и за Благомила, споделя най-съкровените си молитви Вили.
Винаги ще е благодарна на Радина Велчева от фондация „Искам бебе“, на Иван Миховски, Здравка Гергова, Elena De Greenfield и на духовните кръстници на Емила Цецка и Гроздан Караджови. А специалното отношение на Вили и нейният поклон са за доктор Димитър Цветков.
„Искам да кажа на всички момичета - днес има кой да ви помогне, аз тръгнах на сляпо, но намерих приятели. Вие сте информирани и знаете къде да попаднете. Надежда има, всяка трудност може да стане сбъдната мечта и щастие! Бъдете упорити и следвайте мечтите си! Без трудности - няма щастие!“, уверена е гордата майка на Емила и Благомила – Величка Райкова, която се опитва да предаде нататък доброто, което е получила в дар от Бог и от хората, срещнала по пътя си.
Румяна Георгиева
--135.jpg)
