Таван на цените и печалбата не работи, а данък свръхпечалба ще удари нечестно. Това мнение изрази икономистът Петър Ганев в интервю за "Марица". По думите му проблемът идва от липсата на конкуренция в производството на цели сектори. Ганев смята, че икономиката ни има все по-крещяща нужда от редовен и дългосрочен кабинет. Ето какво още каза той:
Г-н Ганев, един доклад на Министерството на финансите разтресе всички тези дни. Има ли опасност държавата да влезе във фалит?
- Не, такава опасност няма и то беше показано от бързата реакция на БНБ, а после и от няколко изказвания на самия финансов министър. От една страна, хубаво е да се мисли консервативно за бюджета, тъй като през последните години имаше политически хаос, второ, връхлетяха ни кризи. Те доведоха до нови програми - за справяне с пандемията, с високите цени на енергията.
Всъщност най-голямата мярка са точно компенсациите за индустрията заради високите цени на тока. Тези политики просто се натрупаха и това прави задължителни мерки и в приходната, и в разходната част на бюджета. Трябва да се затварят дупки от последните 1-2 години като например третиране с различно ДДС на различни стоки и услуги.
В разходната част обуздаване темповете на харчовете, а не намаляване, подчертавам. И отпадане на еднократни компенсации, включително и тези за цените на тока. Постепенно трябва да влезем в балансиран бюджет, не просто в трите процента дефицит. Това не означава да плашим с крайни сценарии просто защото България е далеч от такъв. Още по-малко това трябва да го прави финансовият министър. Изпраща ненужен, лош сигнал.
Директно - трябва ли да спре държавната компенсация за тока на индустрията и да бъдат възстановени старите ДДС ставки?
- Очевидно се върви натам, дебат ще има и той ще бъде за кои сектори да останат определени мерки, за кои - не. Аз определено съм привърженик на връщане на ДДС ставките в предишния им вариант. Може би с едно изключение.
Компенсациите за тока вече бяха споменати и от Еврокомисията, която бяга категорично от такива - особено от тези помощи, които не са таргетирани. Всъщност дебатът се измества дали да няма връщане на тези помощи от страна на компании, които преживяха добра година и отбелязват отлични печалби, но в същото време са взимали компенсации.
Това донякъде се връзва с идеята за облагане на свръхпечалбите, но тя е много лошо формулирана. По начина, по който е направена, удря всички, макар и с аргумент, че се прави заради въпросните помощи за електроенергия.
Облагане на свръхпечалбите може да засегне компания, която се влияе много малко от използването на ток и съответно не е взимала големи компенсации. Това е големият проблем. Почнем ли да облагаме сляпо някаква дефиниция на свръхпечалба, ще направим грешка.
А трябва ли изобщо да има такъв данък?
- Не мисля! Идеята тръгна най-вече заради свръхпечалбите в енергетиката. Но едно е да има таргетирана мярка срещу 1-2 компании, при които има изкривяване на печалбите, друго е да се прави еднократно за всички, защото ще удари непропорционално и нечестно.
Представете си, че има компании, които сега са стартирали или пък са направили еднократно хубава сделка. Да ги ударим с подобен данък, може да е фатално. По-скоро да се помисли за механизъм за частично връщане на компенсациите от страна на компании, които са получи много големи помощи, тъй като са енергоемки, но са регистрирали и много големи печалби.
Как гледате на идеята на правителството за укротяване цените на храните с въвеждане на максимална печалба от търговеца? Последно икономическият министър Стоянов спомена 10 процента?
- Почва да става забавно заиграването с думата "печалба". Първо ще облагаш свръхпечалба, после пък ще въвеждаш таван. Не мисля, че така ще бъде решен проблемът - с тавани на надценки или дори с тавана на цени, че и това се коментира.
Това няма да реши проблема, тъй като пазарът е многообразен. Макроикономически погледнато, цените на храните скочиха миналата година заради поскъпването на горивата, а тази растат в цяла Европа и очевидно това е тенденция. Имаме изкривявания, но заради липса на конкуренция предимно в производството.
В някои сектори голяма част от продукцията се внася, в други пък производството е българско, но концентрирано в една или две компании. Това се пропуска и фокусът отива в крайния търговец и то най-вече в големите вериги. Ние скоро публикувахме данни - през тях минава около 30 процента от търговията с храни. Останалото е в малките магазини, фирмени такива, пазари, въобще доста разнообразен е пазарът. Странно е фокусът да отива в една посока, но тук има повече политика и по-малко икономика.
Унгария пробва таван на цените и доколкото четох, резултатът е бил празни витрини.
- Унгария постави не само рекорд по инфлация в този период с 26%, като при храните е по-голяма, но и като инфлация с натрупване. Политиците го разбират, но продължава да се говори за таван, за мониторинг на надценки. Няма лоша в последното. В крайна сметка, фокусът трябва да е върху конкуренцията. Ако в един сектор производителят държи 80-90 процента, КЗК трябва да е там и да каже какво да се направи.
Вместо това се вторачваме в това максимален брой институции да влязат в някой магазин и да напишат адски брой актове за дреболии, като етикет. Никой не може да разбере как това точно бори цените. Просто макроикономически темпът на инфлацията започва да пада. При някои хранителни стоки вероятно ще има корекции надолу. Очаквам това да бъде използвано от някои политици, като кажат - ето, има резултат.
Мина ли пикът на инфлацията, както твърдят ваши колеги?
- Сигурно мина пикът, но не трябва да очакваме, че сега всичко рязко ще тръгне надолу. Просто се забавя темпът на инфлацията. Предстои да видим кога тя ще се върне към единични числа. Но световната среда не гарантира устойчиво и бързо връщане на ниските нива. Ако си представяме, че още тази година инфлацията ще падне на 2-3 процента, ще се разочаровате. Виждаме лабилна икономическа среда в целия западен свят. Нищо чудно и централните банки да преосмислят политиката си.
Успокои ли се пазарът на горивата?
- От доста време, така че на практика нивата са такива, все едно продължава да има отстъпка от 25 стотинки. Влиянието на войната в Украйна върху този пазар просто беше огромно. Но от 6 месеца определено се върви към понижаване на цените, като например най-масовият бензин А-95 падна - от над 3 лв. до средно около 2,60, а може да очакваме да стигне и 2,50 лв. Тук не би трябвало да има ново голямо сътресение.
Дебатите около дефицита родиха спор дали се събират достатъчно добре данъците. Асен Василев заяви, че резултатите са лоши, а точно тази седмица от НАП показаха обратни данни?
- Имаше изоставяне през януари. През февруари като че ли приходите се представиха по-добре. Но ние като външни наблюдатели нямаме необходимата подробна информация за генерално обобщение. В МФ и НАП получават всекидневни данни и са с голям аванс пред нас в началото на годината. Ясно е, че приходите ще вървят нагоре, по-скоро въпросът е дали става с необходимите темпове, защото икономиката нараства със солидни обеми.
Оптимист ли сте, че България ще влезе в тези 3 процента бюджетен дефицит, колкото и условно да говорим, с оглед предстоящите избори и евентуално правителство след 2 април?
- Постижимо е от гледна точка на растящите приходи. Но какво ще изберат политиците, тъй като нов бюджет минава през решение на парламента! Не може две години с предимно служебни правителства да не дадат негативен ефект. Нуждата от редовен кабинет с по-дълъг хоризонт изглежда все по-голяма и гласовете в тази посока се увеличават.
Последно, драмите с куп банки на Запад ще се почувстват ли и тук?
- Не мисля, че ще има директен ефект. Големият въпрос е дали тези сътресения могат да доведат до мащабна криза като през 2008 г. Ако икономиките на Америка и Западна Европа влязат в рецесия, тогава вече неминуемо ще се отрази и на нас. Точно като през 2008 г.
Петър Ганев е роден в Хасково, завършва УНСС. Започва като стажант в Института за пазарна икономика през 2007 г. В момента е на длъжност старши икономист. Интересите му са в разнообразни области, като фокусът пада върху конкуренция, данъци, икономическа свобода, климатични промени, енергетика, крайна бедност.
