Космическият боклук, обикалящ около Земята, е огромна екологична рана и може да застраши сериозно бъдещи мисии на космически кораби и живота на астронавтите. Иновативните технологии се адаптират максимално бързо, за да изчистят бъркотията.
Ако има нещо, в което хората са добри, то е да правят боклук, където и да отидат. Дори най-отдалечените места на планетата, като връх Еверест, са пълни с боклуци. Въпреки че е национален парк и обект на световното наследство, върхът на най-високата планина на Земята е наречен „най-високото сметище в света“.
Склонността ни да оставяме бъркотия също не е ограничена до Земята. Според Службата за космически отломки на Европейската космическа агенция (ЕКА) повече от 36 500 части от Космоса с размери над 10 см обикалят около планетата. Изчислено е, че повече от 1 млн. парчета са между 1 и 10 см, а повече от 130 млн. са по-малки от 1 см.
Невидими
Освен че са невидими за очите, тези космически боклуци могат да бъдат опасни. Дори малко парче метал при висока скорост може да пробие корпуса на космически кораб, излагайки астронавтите на риск. Доскоро не разполагахме с нищо, способно да изчисти целия боклук, който сме оставили в орбита. Наскоро Astroscale представи сателит, който може да почиства отломките. Astroscale изстреля ELSA-d от космодрума Байконур в Казахстан през март 2021 г. Съкратено от End-of-Life Services, този сателит ще служи като тест за нова технология, която, ако успее, може потенциално да предостави инструментите, необходими за почистване огромната бъркотия от космически боклук в орбита.
Отломки
През следващите няколко дни 23-тонна ракета ще падне към Земята с около 20 000 км в час. Става дума за огромна отломка от китайска ракета. Голяма част от нея може да изгори при повторно влизане, но значително количество ще остане цяло до удара в Земята.
Може да кацне като едно цяло, но по-вероятно като много, разпръснати в район с диаметър до няколкостотин километра. Учените са стеснили вероятната зона на въздействие до географския регион, обхващащ голяма част от САЩ и Южна Америка, Африка, Близкия изток, по-голямата част от Азия и цяла Австралия, с изключение на о. Тасмания.
Освен това прогнозите са съмнителни. „Няколко часа след като навлезе отново в атмосферата, ще знаем къде е била“, каза д-р Джонатан Макдауъл, астрофизик в Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън. Но през това време ракетата обикаля около Земята със 32 000 км в час.
Безопасност
Въпреки че 80% от хората по света живеят в рисковата зона, само 0,1% от нея се считат за населени. Тук идва ред на ново поколение космически чистачи, предназначени да събират боклука. Тестовото изстрелване на системата ELSA-d бе точно опит да се намери решение за над 8000 „мъртви” сателита, които обикалят около Земята.
Недостатъкът на дизайна на ELSA е, че не може да се скачва с всяко парче плаващ космически боклук в орбита, но бъдещите сателити ще бъдат изстрелвани със съвместима докинг плоча като част от техния дизайн. ELSA-d е опция само за сателити, изстреляни след внедряването му. Какво може да се направи обаче, за да се намали количеството космически боклук, който в момента обикаля около нашата планета?
Едно потенциално решение е LODR или лазерната орбитална система за премахване на отломки. Няма нужда да се разработват нови технологии за тази система. Лазерите ще изгарят боклука направо от небето или ще го изместят в по-ниска орбита, за да може да изгори сам. Недостатъкът е, че ще струва приблизително 1 млн. долара на обект - доста висока цена, като се има предвид колко боклук вече обикаля Земята.
Балоните също могат да бъдат отговорът. Устройството за понижаване на орбита Gossamer (GOLD) използва ултратънки балони, за да хваща големи парчета космически отпадъци. Целта е отпадъците да бъдат изтеглени в по-ниска орбита, за да изгорят по-бързо. Тези балони с размер на футболно игрище могат да изведат в Космоса до няколко месеца съществуващ сателит, който може да не навлезе отново в атмосферата след стотици години.
Решения
Изследователите от Федералния технологичен институт на САЩ имат друга идея - самоунищожаващите се сателити, наречени CleanSpace One. Тези малки сателити могат да се насочат към космическия боклук, да го хванат и да го бомбардират обратно в атмосферата. Топлината от повторното влизане трябва да изгори сателита и космическия боклук, като ги предпазва от навлизане на риск за орбиталните космически кораби или астрономите, извършващи космически разходки.
Някои изследователи дори смятат, че водата е отговорът. Системата за премахване на балистичната орбита работи чрез изстрелване на ракета, пълна с вода, в Космоса, създавайки стена, която може да изтласка космическия боклук извън орбитата. Тези водни стени може да са най-евтиният вариант за премахване на отломки, защото могат да бъдат изстреляни от изведени от експлоатация ракетни платформи. Това може да бъде и друго приложение за платформата за ускоряване на SpaceX Falcon 9 за многократна употреба.
Проблем
Проблемът с много от тези планове за премахване на космически боклук е, че те са ефективно нискотехнологична опция. Те не правят разлика между мъртви и работещи в момента сателити. Едно изгубено устройство може да се окаже грешка за няколко милиарда долара. Когато гледаме към небето, искаме да видим звездите. Ако продължим да се движим напред, както досега, всичко, което ще видим, са космически боклуци и сателити. Има боклук, който се върти в орбита около Земята и нещо трябва да се направи. ELSA-d може да е първото по рода си решение и ще проправи пътя за бъдещи иновации. Има нужда от нещо друго, за да запълним празнината и да премахнем боклука, който все още създава бъркотия в небето. Последното нещо, което хората искат, е да бъдат прасета в Космоса.
