--900.jpg)
Бобрите унищожават буковите дървета, за да строят бентове в реки и езера, но го правят в онази част от света, където горите се регенерират много по-бавно, отколкото в родната им Северна Америка.
Бобрите унищожават буковите дървета, за да строят бентове в реки и езера, но го правят в онази част от света, където горите се регенерират много по-бавно, отколкото в родната им Северна Америка.
Днес дървесните гиганти в Чили са изправени пред сериозна заплаха: процъфтяваща общност от бобри, доведени в Патагония от Канада преди 75 години с идеята да насърчат заселването на района чрез създаването на поминък – търговията с кожите на гризачите.
Макар че този проект не се реализирал, популацията на бобрите се разраснала неимоверно.
Първите 10 двойки, доведени в района, са станали повече от 100 000.
А един-единствен гризач може да повали стогодишно дърво само за няколко дни.
"Бобрите, също като хората, са екосистемни инженери ... За да обитават една среда, те я модифицират, за да се адаптира към условията, които са им необходими, за да оцелеят", каза Кристобал Арредондо, изследовател от Обществото за опазване на дивата природа (WCS), пред АФП.
По този начин бобрите са опустошили гори от 300 000 хектара.
Проучванията показват, че повече от 90% от реките и потоците в чилийската част на Огнената земя са били пренасочени от боброва дейност, което също има негативно въздействие върху екосистемите, каза Арредондо.
Бобрите косвено допринасят и за глобалното затопляне, като повалените дървета в почвата отделят въглерод в процеса на гниене.
Социално-икономическото въздействие на нашествието на гризачите се оценява с щети, възлизащи на около 73 милиона долара, сочи проучване на Университета в Чили.
Ако нищо не се направи, предупреждават учените, загубите на Чили, причинени от бобрите могат да възлязат на още 260 милиона долара в близките 20 години./Монитор
