Г-н Каменов, в навечерието сме на 1 юни – Денят на Враца. Кои са най-важните неща, които се случиха през последната 1 година, когато отново говорихме с Вас за проблемите на хората?
Последната година беше много трудна, предизвикателна, но и надявам се рационална в много отношения. Бих искал тази рационалност да се отрази върху визията, облика и качеството на инфраструктурата и обектите във Враца и това да се види от врачани. Преди една година градът ни беше на последно място от всички областни градове по отношение на националната програма за енергийна ефективност - бяха регистрирани едва 9 сдружения на собствениците и нито 1 започнат блок за саниране до началото на 2016 г. Днес във Враца се работи по 10 блока, като 3 вече са завършени или общо 13 жилищни сгради. Предстои откриването на още една строителна площадка по националната програма. По инвестиционната програма ще бъдат обновени още 15 блока, което означава, че до края на тази година във Враца ще има 29 санирани блока. През цялата изминала година успяхме да регистрираме 150 сдружения на собственици, които искат жилищните им сгради да бъдат обновени по тази програма. Това ни нарежда на първо място от всички общини в България. Ако не сме максималисти и си пожелаем да намерим финансиране поне за половината от тези 150 блока, това означава, че ще успеем да променим облика на града ни съществено. Блоковете и кооперациите в нашия град ще изглеждат по различен начин. Отделно от това ще намалеят сметките за електричество и отопление, и ще паднат разходите на хиляди домакинства. Стойността на имотите и жилищата на тези наши съграждани ще се увеличи значително, а с това ще им помогне да живеят много по-комфортно.
Опитваме се да надградим това с инвестиционната ни програма, която ще финансира въвеждането на енергийни мерки в 15 жилищни блока, основно по Пробива. Успоредно с това надграждаме като инвестираме средства в инфраструктурата и с ремонта на централната пешеходна зона. Радвам се, че се одобри идеята ни за търсене чрез публично-частно партньорство на инвеститор за Сувенирната палата. Това означава, че през следващите няколко месеца централната градска част ще се превърне в една голяма строителна площадка, но пък след 6 до 12 месеца ще бъде реализирана една огромна промяна на облика на центъра, а Враца ще придобие един нов, съвременен и европейски вид.
А ще замирише ли на асфалт над Враца?
В инвестиционната програма, която подписахме наскоро и чиято стойност е за около 15 000 000 лева, са предвидени ремонт и преасфалтиране на 10 улици. Предстои и обявяването на обществени поръчки за предстоящата рехабилитация на сградите на общинска администрация и градската концертна зала. Осигурени са и 2 000 000 лева, които правителството на Борисов отпусна миналата година за рехабилитация на улици във Враца. По наши изчисления с тези средства ще бъдат преасфалтирани още 15 улици. А това значи генерална промяна и на уличната мрежа в града ни. Както знаете именно улиците и лошото им състояние са тема №1 при критиките на нашите съграждани. И бих казал, че хората са прави!
Какво се случва с проекта за воден цикъл?
Очакванията ни са свързани с излизането на багерите и другата техника от града до края на годината. Това означава завършване на всички обекти по смяната на водопровод и канализация и възстановяне на уличните настилки. Там, където се установи, че асфалтът по дадена улица е унищожен напълно вследствие на работата по водния цикъл, ще се асфалтира изцяло, иначе е заложено само траншейно възстановяване на асфалта. А това означава, че до края на 2017 г. и може би началото на 2018 г. уличната мрежа във Враца ще е значително подобрена. Работим успешно по схемата с Норвежкия механизъм за въвеждане на енергийно-ефективни мерки. Продължаваме да си партнираме с министерството на образованието, да подобряваме условията в спортните ни обекти. Само така ще можем да кажем, че сме свършили добре работата си.
Можем ли да кажем, че във Враца има "пълна промяна"?
Само инвестицията в саниране на блокове е в размер на 15 милиона лева. Още толкова средства влизат и през инвестиционната програма за подобряване на част от градската инфраструктура. Да прибавим средствата, които се инвестират в образователна инфраструктура, както и тези, които държавата инвестира чрец Агенция "Пътна инфраструктура" за бул. "Васил Кънчов" и Крайречния булевард и средствата за довършване на водния цикъл. Новината от последните дни е, че АПИ ни разреши да ремонтираме двата надлеза по бул. "Васил Кънчов", което се случи след наше настояване. Състоянието и на двете пътни съоръжения е изключително тежко, затова тази промяна идва навреме. Ремонтът ще облекчи трафика и ще направи придвижването в нашия град комфортно.
А кога ще завърши ремонтът на бул. „Васил Кънчов“?
Полагането на последния износващ слой е последната дейност, която трябва да се случи. Преди нея ще бъде рехабилитиран и надлеза в квартал 72, който е в окояно състояние и този край жп-гарата, което ще превърне бул. "Васил Кънчов" в един модерен европейски булевард, ремонтиран и обновен открай до край. До няколко дни ще приключи ремонтът на подхода между бул. "Васил Кънчов" и бул. "Мито Орозов". Мисля, че това чакане си заслужава!
А кога ще започне възстановяването на Крайречния булевард и бул. "Христо Ботев", които са част от пътя за пещера Леденика?
Има подготвителни дейности, които се надявам да приключат до края на месец юни. В момента фирмата, която ще изгражда дейностите по водния цикъл, има указания от инженера на проекта да завърши линейните метри в този район, за да може да започне асфалтирането.
Говорихме много за нов асфалт досега. В общинския бюджет заделихте средства за ремонт на IV-класни пътища, които очевидно са недостатъчни, тъй като се появи информация за подписката от три села - Чирен, Девене и Три кладенци, които настояват за основен ремонт на техния път. Какво направихте по тази тема?
Заделихме малко над 200 000 лева за този участък, за да го направим подходящ за придвижване, тъй като рехабилитация не му е правена доста отдавна. Все пак този път преминава край стратегически обект за икономиката ни какъвто е газохранилището в Чирен, а в настоящия момент има участъци, които са непроходими. Потърсих помощ от държавата. Входирах проект за цялостен ремонт на 24-километровия път на стойност около 8 000 000 лева. Надявам се при удобна възможност да получим подкрепа от правителството.
Доколко интернет-платформата „Аз, кметът“ помогна на Вас и екипа Ви при справянето с ежедневните проблеми?
Помогна ни тази платформа и показа как се действа в един по-оперативен порядък - от подаването на сигнала, през разпределянето му към съответния общински служител или ако решаването на проблема не е в нашата компетенция да отговорим на подалия сигнала кой отговаря за това нещо. Гражданите имат право да знаят дори, когато решението на даден проблем не е в нашата компетенция. Платформата е изключително полезна - и за онези, които подават сигнали, и за нас, които трябва да ги решаваме.
През последната година направихте няколко обществени допитвания, преди да внесете предложенията си за одобрение в общинския съвет. Доколко Ви помагат подобни дискусии при вземането на решения?
Ако един кмет не се вслушва в мнението на онези, които са го избрали да ръководи общината, се губи не само комуникацията между него и хората, но и смисълът на това управление. Затова си оставям време, за да имам срещи с хората, да чувам какво мислят и какво искат. Проверявам как вървят ремонтите, как се извършва санирането, как работи общинската администрация, как функционират кметствата. Обществените обсъждания са важни, защото ни дават ясна представа за ответната страна. Ако правим проект без обществено обсъждане и после се окаже, че не е имало смисъл от него, означава, че парите за изграждането му са хвърлени на вятъра. Няма смисъл да се правят проекти, само за да отчитаме дейност и да усвояваме пари! Общинската администрация трябва да създава по-добри условия за живот на хората и в тази посока трябва да се насочат усилията й. Важно е да се чува мнението на хората. Благодарение на грешките, допускани в миналото заради компромиси или невслушване в мнението на хората, се случват много проблеми. Виждал съм в други общини как се реализират европейски проекти, които след това поради ненужността си, съответните власти трябва да връщат парите по оперативната програма. Наскоро имахме такъв пример - попитахме хората от кварталите на Враца дали да изградим в тяхното населено място център за настаняване от семеен тип за лица, лишени от родителски грижи. Гражданството трябва да бъде информирано. В квартал Кулата например попитахме дали да изградим по "Красива България" в местното училище център за временно настаняване на бездомници. Хората обаче казаха "не" и ние се отказахме да кандидатстваме за финансиране. Ако мнението им беше положително, щяхме да кандидатстваме и ако бяхме одобрени, вече да сме го изградили.
Хората често Ви виждат по централните улици на града. Какво Ви казват, когато се ръкуват с Вас – искат ли нещо, критикуват ли Ви, хвалят ли Ви?
Разбира се, че има и такива, които ме критикуват. Аз вярвам, че приятел ти е не онзи, който те хвали, а онзи, който ти показва грешките. Разбира се тази критика има смисъл, когато е градивна. Не държа да получавам комплименти. Приятно е да те хвалят, но не това е най-важното. Човек съм и е нормално да правя грешки. Благодарение на критиките съумяваме да вървим напред и да подобряваме дейността си.
Враца върви по пътя на големите университетски центрове, благодарение на модернизацията на филиала на Медицинския униревситет в София. Инвестиция от около 6 000 000 лева не е правена в сферата на образованието от десетилетия. А какво се случва с базата, която поискаха от ВТУ?
ВУЗ-ът поиска от нас да се настани в друга сграда, която се намира по-близо до центъра на града. И също получи подкрепата на общината, както филиалът на МУ - София. Надявам се още това лято ВТУ да се премести в сградата на бившия Строителен техникум. Важно е да се всклушваме в мнението на онези, които искат да инвестират в образование. Благодарение на доброто ни сътрудничество с двете висши учебни заведения, се надявам да подобряваме условията за студенти и преподаватели от двата филиала и това да се превърне в добрата основа и предпоставка за разкриването на други ВУЗ-ове. Когато показваш добри примери, си отваряш вратите и за нови възможности. Ние сме добър партньор, с който може да се работи нормално и да създаваме предпоставка кадрите, излизащи от средното образование да не бързат да напускат родния си град, а да потърсят алтернатива на висшето си образование и при нас, във Враца.
Докъде стигна организацията и подготовката за ІІ издание на фолклорния събор „Леденика“, за който получихте признание миналата година?
Миналата година сериозно вдигнахме летвата и това ни поставя пред тежко изпитание да не отстъпваме от позициите си. Това е сериозно изпитание, защото трябва да надграждаме. Предвидили сме доста изненади, които се надявам да направят преживяването за гости и участници незабравимо. Убеден съм, че всеки, който дойде на Балкана, ще изпита чувства, които ще помни до края на дните си. Приканвам всички ваши читатели да се присъединят към събора тази година, ако са го пропуснали миналата, за да се убедят. Ще се постараем да организираме още по-добре инициативите и събитията. Тази година ще имаме много повече занаятчии. Дори съм леко притеснен къде ще поберем всички участници! Почти всички хотели и къщи за гости са запълнени като капацитет и няма свободни места за дните, в които се провежда събитието. А това показва, че фолклорният събор е събитие от регионално, но и от национално значение, за което се говори далече преди началото му. Надявам се през годините това събитие да продължава да се развива, защото неговата крайна цел е все пак привличането на туристи в нашия край.
Това интервю няма да е истинско, ако не попитам какво става с футболния „Ботев“ /Враца/, чийто председател на управителния съвет сте?
Като футболен фен това е голямата ми слабост и болка. Не знам дали е много правилно, но съм изключително ангажиран с отбора. Радостното е, че тази година успяхме да се стабилизираме. Имаше моменти, в които бях много разочарован, но и такива мачове, в които бях щастлив. Срещу силните играхме силно, а срещу не толкова претенциозни отбори - слабо. Радостното е, че успяхме да надградим свършеното досега в школата. Имаме отбори във всички гарнитури, а две от тях - до 15 и до 19 г. са в елитните футболни дивизии. Това е доста престижно за всеки град и отбор в България. Това е шанс да привлечем в "Ботев" класни и млади състезатели, които един ден да заиграят с екипа и в представителния ни отбор. Само, че това не става за ден или два. Трябва търпение и ние вървим в тази посока, но стъпка по стъпка. Имаме добри примери и попълнения в първия състав от юношеската и младежката ни гарнитура. Но за да създаваш кадри, трябват време и още много работа! Имаме и правилна финансова политика - почти наполовина намалихме дълговете, които заварихме. Малко са клубовете в България, които в момента погасяват задълженията си, а ние сме един от добрите примери. Когато изградим един боеспособен състав, ще имаме смелост да погледнем и към елита!
Г-н Каменов, какво бихте пожелали на врачани за задаващите се празници?
Нека обичат града си. Но не само декоративно, а и на дела. Понякога и думите са важни, но преди всичко са делата. Обичаме града си, когато всеки един от нас пази града чист. Когато го съхраняваме. Когато правим по нещо полезно за свой блок, за своята къща, за своя квартал. Когато сме коректив на онези, които чупят и рушат. Когато учим децата си да пазат. Когато сме активни и имаме гражданска позиция. Когато даваме свежи идеи и помагаме те да се реализират... Тогава градът ни ще се развива.
Убеден съм, че когато сме позитивни, когато си помагаме взаимно, а не си пречим, когато се уважаваме, а не се мразим, когато създаваме, а не рушим - тогава градът ни ще изглежда много по-красив, по-приятен, а ние самите ще изпитаме истинскко удовлетворение от това, че сме една сплотена общност, която не се мрази, а подкрепя и създава.
Врачани, нека бъдем единни и да си помагаме! Враца е нашият дом и ако се грижим за него, ще живеем добре и ще бъдем удовлетворени, че сме врачани!
Калин Каменов е роден във Враца на 19 юли 1980 г. Възпитаник на ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград, специалност „Право“. През 2013 г. завършва Българско училище за политика „Димитър Паница“ към НБУ. Участник в десетки обучения и конференции на темата правата на децата, социални политики, психология, дорбоволчество, младежки политики. Заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето /2010-2012 г./, а между 2012 и 2013 г. е неин ръководител. Експерт по младежки политики в 42-о Народно събрание. Заместник-министър на спорта в правителствата на Георги Близнашки и на Бойко Борисов. От 10 ноември 2015 г. е кмет Враца. Семеен, с една дъщеря.
