Даниела Михайлова е родена през 1971 година в София. Завършва право в СУ “Свети Климент Охридски“. Следдипломната й квалификация е в Колумбийския университет в Ню Йорк, която е ориентирана към правото в обществения интерес. Професионалната й ангажираност от 1997 година е свързана с правни проблеми от обществен интерес с фокус към ромското малцинство. В момента е представител на сдружение с нестопанска цел „Инициатива за равни възможности“. Тя бе гост-лектор на кръглата маса „Равен достъп до жилища на роми в град Видин“ по покана на „Дром“.
Госпожо Михайлова, доволна ли сте от кръглата маса, която се проведе във Видин ?
Да, много съм доволна, защото аз смятам, че е много полезно да бъде споделян опит и второ да получаваме колкото се може повече информация от различни населени места. Защото колкото и да споделяме добри практики отделните градове имат свои специфики и не можем да очакваме, че нещо, което е проработило на едно място ще проработи на друго. Затова за нас е важно да имаме повече информация от отделните населени места. Колкото повече знае човек, толкова по-добро предложение би могъл да направи и да участва в обсъждане за решение на определен проблем.
Насочвате ли вашето внимание към видинския квартал Нов път?
Нов път е един от най-големите ромски квартали в страната. И винагеи е бил в обхвата на вниманието на всички, които са се занимавали по един или друг начин по въпроси, свързани с ромското малцинство. За мен ще бъде безкрайно интересно да получа повече информация за това как стоят нещата тук, защото моята последна информация беше , че кварталът не е регулиран. Сега разбирам, че има огромен напредък в тази посока, както и че общината има намерение да предлага на хората, които живеят в този квартал да станат собственици на земята си. Това е изключително позитивно и би било прекрасно, ако се осъществи.
Как виждате решаването на проблема с незаконните жилища в ромските квартали?
Нещата вървят толкова бавно, че може да се каже, че почти не вървят. Трябва да се отчетат обективни пречки като липсата на средства и размерите на проблема. Защото ако имаме малък незаконен квартал с няколко къщи, по-лесно е да се сравим с него. Бихме могли да направим регулация, бихме могли по някакъв начин да установим статут поне за тези къщи, които са конструктивно издържливи. Но когато става въпрос за квартали от ранга на Нов път или такива големи квартали в София, Варна и много други градове, проблемът изглежда толкова огромен и нерешим, че местните власти предпочитат години наред въобще да не се занимават с него, отколкото да планират някакви действия в тази посока. Просто проблемът изглежда прекалено голям, за да се справят с него. Освен това българското законодателство не ги подкрепя кой знае колко, защото не са създадени подходящи процедури, които да подпомогнат местната власт в усилието й да реши този проблем. Той стои на главата на ръководствата на съответните общини, а всъщност решението му трябва да започне от парламента, трябва да започне от законодателните промени. И това го прави толкова сложно. Защото кметовете и общините трябва да получат много повече подкрепа, за да тръгнат да решават този проблем.
Направили сте изследване, касаещо заповедите, издадени за премахване на незаконни ромски жилища. Какво показва то?
Наскоро сдружението с нестопанска цел „Инициатива за равни възможности“ приключи едно всеобхватно изследване на територията на всички общини в страната. Става въпрос за заповедите за издаване на незаконни строежи. Голяма част от тях не са изпълнени. Опитахме се да съберем информация за колко заповеди става въпрос, колко е сериозен и колко е масов проблема. И да отделим тези заповеди, които касаят постройки за жилищни нужди и тези, които касаят всякакъв вид други постройки. От старите заповеди до 2012 в електронен списък са публикувани 6 080 заповеди. От тях само 522 касаят постройки за жилищна нужда. Останалите са от друг тип като сенници, стопански постройки, кладенци, огради и др. Но няма официална информация за това собствениците роми ли са или не. Изследователският ни екип направи много сериозно усилие да определи собствениците на незаконните жилища. От 522 сгради 501 се оказаха собственост на ромски семейства. Този резултат не беше неочакван за нас. За мен е много важен, тъй като си спомняте по време на миналогодишните сътресения в обществения живот опитите за премахване на незаконни жилища в Гърмен, Пещера, Раднево...
Позицията на МРРБ беше, ние не адресираме заповеди преимуществено към хората от ромско общество, заповеди се издават към всички хора. Да, но огромен процент от сградите, подлежащи на премахване, са на ромски семейства. Опитахме да съберем информация и от съответните общини. Изпратихме въпроси към всичките 265 общини. Не бях оптимист в началото, но се оказа, че огромен брой от тях отговориха на запитванията. Към днешна дата имаме обработени отговори на 167 общини. Получи се следната информация – издадени са 2 000 заповеди за премахване на незаконни строежи и постройки. От тях 444 касаят постройки за жилищни нужди. Естествено възникна въпроса – колко са на ромски семейства? И резултатът е - 399 са заповедите, касаещи незаконни жилища на ромски семейства. Както виждате не може да се каже, че няма тенденциозност. Защото незаконните постройки са много и не са само тези, на ромски семейства. На много места се подхожда с внимание и предпазливост от страна на местгната власт. Защото тези хора остават на улицата и остават грижа на тази власт, колкото и да не й се иска. Така например имаше случай, споделен от община Мъглиж. Там кметът е издал 32 заповеди за премахване на незаконни постройки в края на 2012 година. Това са група хора с крайно ограничени финансови ресурси. Тези заповеди са изпълнени светкавично. Какво сподели обаче кметът с нас: “Ако знаех какво ще последва след изпълнението на тези заповеди, никога нямаше да ги издам”. Оказва се, че тези 32 семйства в момента нямат никаква жилищна алтернатива, общината няма къде да ги настани и кметът ги е настанил в негова помощна селскостопанска постройка като физическо лице. Това е довело до допълнителни усложнения – не могат да бъдат адресно регистрирани, не могат да получават социални помощи, не могат да си издадат лична карта и др. За съжаление, в българските закони не съществуват задължителните мерки на защита, когато става дума за случаи на принудителни изваждания от единствено жилище. Затова се налага да се обръщаме към институции, които са извън страната.
Бихте ли споделели вашите добри практики в тази насока?
Има една програма, която се стреми да създаде добра практика, съобразена със спецификите на съответното населено място и справяне с проблема. Бяха направени проучвания от тръст “Социална алтернатива“ и бяха избрани няколко общини. Спряхме се на три – Кюстенил, Дупница и Пещера. За релизацията на проекта беше необходимо добронамереното и позитивно отношение от страна на местната власт и съответната ромска общност. Бяха сключени споразумения за сътрудничество между тръста “Социална алтернатива“ и трите общини. Тези споразумения се одобриха и в общинските съвети на трите общини, превръщайки се в официален документ. По отношение на Кюстендил се поръча и се изработи регулационен план, който обхваща целия ромски квартал Изток. Тъй като ръководството на община Кюстендил смяташе, че най-важната е липсата на регулационен план и липсата на пари за изработването му, това финансово задължение пое тръстът „Социална алтернатива“ като поръча този план. Той ще бъде предоставен на общината с акт на дарение. Най-важното нещо при изработването му е да бъде съгласуван с настоящето положение в квартала такова, каквото е в действителност. Освен това общинското ръководство пое ангажимент общинските терени, които са в квартала, да бъдат предложени на хората чрез тръжни процедури.
В град Дупница програмата се развива по сходен начин. Там тя касае един от ромските квартали и за него се изготвя регулационен план, който по същия начин ще бъде предоставен на ръководството на общината. Квартал Каваклия е по-лесен, защото гъстотата на застрояване не е толкова интензивна. И е по-лесно да бъдат обособени отделните парцели за всяка една от постройките. Но не цялата територия е общинска собственост.
За мен най-интересният случай е в община Пещера. Там 50% от населенито е ромско и е концентрирано в два квартала – Пирин и Луковица. За квартал Луковица започнахме преговори с общината. Там се оказа, че има обширно свободно пространство, нерегулирано, което е рядко срещано и е общинска собственост. Обсъждахме дали общината не би се съгласила да провежда тръжни процедури и да продава, но се оказа че има общинска наредба - в търгове не могат да участват лица с неизплатени задължения, което се оказа пречка. Стигна се до решението да бъде обявен целият парцел на търг, който е 32 дка и бе закупен от тръста „Социална алтернатива“. Сега вече като собственик организацията поръча регулационен план, който вече е готов, ще бъде предложен за одобрение и ще влезе в сила. След това отделните парцели ще бъдат предложени за закупуване. За другия ромски квартал в Пещера положението е по-сложно. Там се оказа, че едно финансово мощно и голямо юридическо лице „Биовет“ е собственик на значителна част от недвижимите имоти и на земята на къщите в квартала. Наложи се да бъде привлечено това юридическо лице в преговори заедно с общината. Оказа се, че е възможно да бъде склонено да продаде голяма част от земята. Искаха обаче преди това да им съдействаме да опразнят един малък парцел, върху който бяха построени 12 къщи на ромски семейства. Към този парцел имаха инвестиционни намерения за изграждане на склад. Това наложи сериозни и дълги преговори. Стигна се до следното решение – община Пещера, тръстът и „Биовет“ внесоха равни суми във фонд, който се оперира от общината. Целта на фонда е, ако семействата искат да се преместят, да им се даплащат наемите в продължение на 12 месеца. До това време ще имат възможнаст да закупуват парцели в другия квартал. След като тава се случи „Биовет“ продава тяхната земя, върху която има 87 къщи. Цената е 15 лв. на кв.м, което е нормално.
Как бяха подбрани общините, с които работи тръстът „Социална алтернатива“?
Тези общини бяха избрани след предварително проучване. Основното, което оказа въздействие при избора ни, беше позитивното отношение на ръководството на местната власт към опитите за решаване на проблема. Защото без да се съберат всички заинтересовани страни на едно място и да стигнат до общо решение, е невъзможно да се третира такъв проблем.
