От мои колеги научих, че по повод 19 октомври - Професионалният празник на Българския лекар и деня на Свети Иван Рилски-Чудотворец, ръководството на Лекарския съюз в нашата болница с председател д-р Павлова ме е номинирало за награда от Районната колегия - Враца, за висок професионализъм, морално-етични качества и цялостен принос в медицината. Името ми било обявено в Интернет с покана към съгласните да гласуват в моя подкрепа. Стана ми приятно, но не си въобразих кой знае какво. Дадох си ясна сметка, че класирането на нас лекарите помежду ни кой от нас е „по-по” или „най-”, колкото и старателно и добронамерено да е, не може да бъде друго освен твърде субективно и условно. Не е например, като при състезателите на висок и дълъг скок или при бягане на определени разстояния, където постиженията се измерват в абсолютни цифри: сантиметри, метри и време. Ето защо съзнавах, че е съвсем нормално да има несъгласни с моята номинация, както и, ако вместо мен беше друг. Все пак надавах ухо за това, което се случва. Дочувах, че някои вече били гласували в моя подкрепа, втори, трети - също. Не след дълго щеше да стане известен и крайният резултат. Точно по това време се случи нещо, което ме накара да си задам въпрос дали някой си прави лоша шега с мен или се касае за някаква провокация. В един от поредните неделени дни по домашния телефон ми се обади непознато лице. Каза, че „те са от Би Ти Ви” и без да представи себе си и придружаващите го, предложи с тяхна кола да ме закарат на с. Елисейна на посещение в някое от обслужваните от мен като личен лекар семейства. Не ми беше обяснено кой „ги” изпраща, колко са, какви са - журналисти, някакви контролни органи или други, и защо идват внезапно, без предупреждение и то в празничния и неработен ден. Тази история ми се стори твърде съмнителна. Отговорих, че не мога да им помогна. Последва въпрос: „А няма ли млади, не пенсионирани лекари, които да работят като лични?”. Разбрах „им” намека, че съм пенсионер, а не млад, както и стремежът им да ми нанесат обида по този повод. Стана ми неприятно, но не се издадох. Обясних „им” спокойно, че от преди повече от десет години в Мездра не е идвал нито един млад новозавършил лекар. А и да би бил дошъл такъв, не би могъл да бъде назначен за личен, защото за заемане на тази длъжност се изисква наличие на специалност, каквато той не може да има, защото тя се получава най-малко след четири години трудов стаж и успешно „взети” много колоквиуми и нарочен изпит. За сведение, продължих - в Мездра работят деветимата лични лекари. Петима от тях сме пенсионери, специалисти. Четирма от нас са специалисти по вътрешни болести, един от които е и с втора специалност-кардиология. Аз пък съм със специалност детски болести. Що се касае за останалите четирма лични лекари, които не са пенсионери, двама от тях имат специалност вътрешни болести, а останалите двама са с продължителен трудов стаж и завършени курсове по обща медицина. Така завърши разговорът ни с анонимните ”представители на Би Ти Ви”. Ако те са били против номинирането ми за награда и са имали за цел да ме обезпокоят и уязвят с внезапното си обаждане и нелицеприятните въпроси, уверявам ги, че не успяха. А дали са останали доволни от стореното от тях спрямо мен не зная.
За случилото се не споделих своевременно пред домашните си, нито пред колеги, близки и приятели, за да не се тревожат. Това правя сега след като на тържествено събрание във Враца бях удостоен със специална грамота. По време на връчването ми, на която заявих съвсем искрено, че я приемам като награда за всички лекари от Мездра. А колкото до мен, аз съм сам един от тях и нищо повече. Що се касае до текста в грамотата - той представлява кратка, но високо емоционална и съдържателна характеристика на тази велика професия-лекарската!
Д-р Герго Цонков