Днес никой не знае колко е населението на България. На всички ни обаче е ясно, че броят на „журналистите“* се измерва в милиони. Всеки един от нас има възможност да напише дописка до вестник или списание, да публикува в социалните мрежи каквото намери за добре. Съвременните технологии направиха живота ни много по-динамичен, а информация ни залива от всякъде. Каква част от нея ще приемем за вярна, зависи от самите нас. Колкото повече чутото и написаното съвпада със собствените ни виждания и очаквания по даден въпрос, толкова повече ни се иска да е вярно.
Щракна ли за всички информационният капан? Надявам се – не!
В малките населени места, където „авторите“ са добре познати, сякаш е по-лесно да се отсее житото от плявата. Там пък публикуваната информация –– (клевети и обиди) предизвиква напрежение и явни конфликти.
Колкото и спокоен да е човек, и да умее да се владее и контролира, чувствата и емоциите понякога си казват своето.
Затова моите съвети са:
1. Преди да прочетете каквото и да е, погледнете кой е автора. Имате прекрасната възможност да си спестите отрицателни емоции като просто пропуснете дадения текст;
2. Ако все пак любопитството Ви вземе връх над желанието за спокойствие, опитайте се да превъзмогнете неприятните усещания от прочетените писания. Нима сте очаквали нещо вярно, стойностно и красиво?
3. Третият вариант е най-нежелан и неприемлив, но би могъл да свърши определена работа. Ако сте прочели нещо изключително грубо, невярно и манипулативно, което Ви е извадило от равновесие, грабвайте веднага химикалката или клавиатурата и пишете! Изложете данни и факти, освободете чувства и емоции. Дано да успеете да отворите очите на някои.
Не зная доколко мога да съм полезен с тези съвети, защото и аз като гражданин се вълнувам от всичко, което ни заобикаля, случва и облъчва. Като кмет на община обаче се стремя да гледам с разбиране и съчувствие на злобните и лъжливи автори, „журналисти“ и „писатели“*.
В моя частен случай това са хора, които отстраних от общинската хранилка; хора, които години наред са източвали безнаказано общинската хазна; хора, които не могат по никакъв начин да приемат успеха на другите; хора, които се хранят от собствената си злоба и завист.
Обединява ги едно - лесно разпознаваеми са. Кой преминал през „нервно отделение“ (без видим резултат от лечението), кой маскирал търговските си напъни с измислени благотворителни фондации и организации, кой хазартен специалист, кой неоценен обществен кадър, кой „знаещ и можещ“ безработен....
Ако писанията на всички тези лица им носят спокойствие, удовлетворение и спомагат за тяхното лечение, аз им прощавам.
Прости им и ти, Господи!
инж. Генади Събков
Кмет на община Мездра
*С уважение към професионалистите
