Депутатът проф. д-р Вили Лилков изпрати до медиите информация със следния текст:
«Заедно с колегите ми от НС Мартин Димитров, Петър Славов и Димитър Байрактаров, в последните дни от мандата на 43-то НС, събрахме над 48 подписа за свикване на извънредно заседание на НС във вторник, 24 януари, за разглеждане на второ четене на два важни законопроекта, които отдавна получиха подкрепа на първо четене в зала, но за тях времето "все не достигаше". Тази стъпка се наложи поради категоричния отказ на ГЕРБ да ги допусне в дневния ред повече от шест месеца, независимо, че и двата законопроекта засягат хиляди български граждани и са приети на първо четене.
Прилагам кратка справка за всеки от двата законопроекта. Държа изключително на тези закони, защото те са резултат от работата ми по много проблеми на граждани и са разработени в техен интерес. И за двата законопроекта получих официална подкрепа от Националния омбудсман, която с нарочни писма до Народното събрание настоява за приемане на законопроектите. Ако не бъде свикано извънредно заседание на Народното събрание, което в случая е задължително, това ще бъде тежко нарушение на Правилника и ще тежи на съвестта на народните представители от ГЕРБ и на председателя на Народното събрание“.
Ето и информация за двата законопроекта:
1. Относно лихвата за просрочени задължения
http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/42193
Анализът на практиката за определяне на законовата лихва за просрочени задължения в страните от ЕС показва, че България е изключение, защото е равна на oсновния лихвен процент на БНБ плюс 10 %. В страните от ЕС размерът е от 8 % като надбавка, съгласно Директива 2011/700/ЕС.
Надбавката за плащане на просрочени задължения от 10% е определена у нас преди повече от 20 години при съвсем различна икономическа и финансова обстановка – икономическа нестабилност, висока инфлация и много висок основен лихвен процент на БНБ. Задържането на лихвата за забава на тези високи нива към днешна дата, когато лихвите на банките с близки до нулата, определя характерът на лихвата за забава не като компенсационен, а като санкциониращ. Освен това, еднаквият размер на лихвата за забава за физически лица и търговски субекти ги поставя в неравностойно положение и не е в духа на практиката, която се прилага в някои европейски страни, а именно лихвата да бъде диференцирана – 4% надбавка за физически лица и 8% за юридически, което е и смисълът на предлаганите от нас промени в Закона за задълженията и договорите.
Огромен е броят на случаите на плащане на просрочени задължения от страна на физически лица и фирми към банки и оператори на публични услуги, при които дори малки задължения след продължителен съдебен процес /каквато е обикновено практиката в България/, може да се превърнат в суми, непосилни за връщане, което предполага много често фалит за търговец-длъжник или изпадане в пълна безизходица и отчаяние за длъжник-физическо лице. Най-често физически лица, жертва на подобни лоши практики се оказват малки семейни фирми, възрастни хора, пенсионери и социално слаби граждани, които игнорират водените срещу тях съдебни дела от т. нар. «фирми-монополисти» в топлофикацията, електроразпределението, мобилни оператори и др. и в резултат често са доведени до необходимост да заплатят суми, значително надвишаващи първоначалния дълг.
Освен това, съгласно чл. 19 от Закона за потребителския кредит т. нар. разходи по кредита имат таван от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, което ознчава, че потребителите законово могат да бъдат натоварвани с лихва по тези кредити до 50%, от което някои търговски вериги, както и финансови къщи за бързи кредити, с удоволствие се възползват. Това е истински капан за много наивни граждани, които „законово“ се обвързват с убийствени кредити.
Законопроектът е внесен на 6 юни 2016 г. и е подкрепен на първо четене в парламентарна зала, както и на второ четене в правната комисия, което означава, че много отдавна трябваше да бъде разгледан окончателно в парламентарна зала.
2. Относно Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове
http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/42063
Предложените промени засягат 55 000 български граждани. Те предвиждат ускоряване и облекчаване на процеса по изплащане на лихвоточки; лихвоточките да се наследяват по закон и по завещание; да се използват като платежно средство за заплащане на дължими данъци и такси към държавата и общините. Предложено е удължаване с две години на срока за заявяване на искане за изплащане на лихвоточките от техните собственици и премахване на крайния срок, в който държавата трябва да изплати всички заявени претенции.
Законът е приет през 1991 г. и многократно е удължаван неговия срок. Над 315 000 са били първоначално депозитите в ДСК, в изготвените списъци са включени 155 650 граждани, като за 25 години са компенсирани 101 178 граждани (65%). Около 55 000 граждани продължават да очакват компенсации.
Към края на 2016 г. Националният жилищен компенсационен фонд (НЖКФ) изплаща лихвоточки на правоимащи по смисъла на закона, които са придобили жилища към месец април 2011 г. Само за компенсация на останалите, които до 2016 г. са придобили жилища и са очакват компенсация, са необходими около 80 млн. лв. Много от тях са закупили жилища срещу заеми от банки и трябва да чакат по 4-5 години за да бъдат компенсирани от държавата и често изпадат в ситуация да не могат да изплащат заемите и жилищата им се отнемат. Ако се поддържа същата политика на държавата, при настоящия размер на средствата във фонда, за компенсиране и на останалите около 55 000 граждани-спестители ще са необходими още около 20 години.
Действащият закон предвижда постъпления в НЖКФ, но не определя техния размер, поради което в последните 5-6 години ежегодно се отделят от държавата по около 11 млн. лв. Постъпления от продадено имущество, което е отнето в полза на държавата, също няма, а законът е предвидил това. Левовата компенсация за една лихвоточка е 8 стотинки от 2008 г. и не е променяна до днес, което е в разрез с предвиденото в закона правило, че стойността й се определя от инфлацията и движението на цените на жилищните имоти. Още по-абсурдно е, че нейната стойност е свързана и с наличните средства във фонда, което означава, че ако средствата във фонда намаляват, ще спада и цената на една лихвоточка.
Заради изключително ниската цена, при която се осребряват лихвоточките част от техните собственици занемариха търсенето на правата си, още повече, че мнозина от тогавашните спестители вече са възрастни хора. След 30.11.2016 г. държавата вече не приема претенции за компенсация, а 31.12.2019 г. е последният срок, до който държавата трябва окончателно да се разплати с гражданите, които имат право на това.
Вижда се, че политиката на държавата по отношение на тези десетки хиляди български граждани не е в техен интерес и само е въпрос на време те да загубят средствата, които те и техните родители са спестявали в продължение на много години.
Законопроектът е внесен през март 2016 г. и е приет на първо четене в парламентарна зала. Повече от 6 месеца той не се придвижва за второ четене в зала.
